Поради малките си размери в Пирин има сравнително малко места за подслоняване на туристи. Хижите, като под това се разбира всяка сграда, която се стопанисва от човек и преспиването се заплаща, са общо 13. Първите хижи са построени още през 20-те и 30-те години, но те вече не се използват, тъй като край тях са построени нови. Ето списък на хижите с надморската височина, местата за преспиване и годината на построяване (първите хижи).
Xижа Вихрен
Xижа Вихрен
Заслон Тевно езеро
Заслон Тевно езеро
Хижа Безбог
Хижа Безбог
Хижа Демяница.
Хижа Демяница.

* Бъндерица - 1810 м, 95 места, 1926 г.
* Вихрен - 1950 м, 196 места, 1941 г.
* Яворов - 1740 м, 70 места, 1933г.
* Синаница - 2190 м, 34 места, 1979 г.
* Демяница - 1895 м, 217 места, 1932г.
* Яне Сандански - 1230 м, 44 места, 1930 г.
* Беговица (Каменица) - 1750 м, 90 места, 1966 г.
* Тевно езеро - 2512 м, 30 места, 1972 г.
* Пирин - 1640 м, 78 места, преди 1938 г.
* Безбог - 2236 м, 160 места, 1960 г. (новата хижа - 1985 г.)
* Гоце Делчев - 1600 м, 72 места, 1951 г.

Останалите две хижи се намират в Среден Пирин:

* Попови ливади - 1412 м, 78 места, 1964 г.
* Малина - 1550 м, 68 места, ? г.

В Пирин има и три заслона, предоставени за свободно ползване от туристите. Те не са водоснабдени и електрифицирани и ползването им не се препоръчва, освен в крайно наложителни случаи.

* Кончето (Баюви дупки) - най-високият заслон в България, 2760 м, 10 места
* Казана (в Големия Казан) - 2445 м, 5 места
* Спано поле - представлява 10 бунгала с по две легла, електрифицирани с агрегат; 2050 м

Туристическите пътеки са многобройни и съществуват най-различни варианти за движение. Някои от маршрутите, които се считат за основни, са маркирани с определен цвят. Те свързват както хижите, така и изходните пунктове. Изходни пунктове, от които може да се навлезе в Пирин, са: град Банско (по асфалтов път или пътека до хижите Бъндерица и Вихрен, а по асфалтов и почвен път до хижа Демяница), село Добринище (по асфалтов път до хижа Гоце Делчев, а по пътека или с лифт до хижа Безбог), град Разлог (по път и пътека до хижа Яворов), град Сандански (по асфалтов път до хижа Сандански и по почвен - до хижа Беговица), град Мелник (по почвен път или пътека до хижа Пирин).

* За Национален парк "Пирин" виж Пирин (парк)

Пирин е извънредно богат на растения животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколко стотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити - растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой - пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много ог тези растения са редки и защитени, но най-вече познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета бял и черен бор, мура, ела, смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесничея Байкушев. Смята се, че тя на възраст над 1300 г., а приблизителните й размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.
Байкушевата Мура
Байкушевата Мура
Алпийска роза
Алпийска роза

Още по-голямо е богатството на животински видове. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От последните преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита - скален орел, трипръст кълвач, планински кефал, шипоопашата костенурка. Най-често могат да се срещнат дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухар и др.

За защита на това богатство през 1962 е създаден национален парк "Вихрен", който през 1975 е преименуван на "Пирин". Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения в българска защитена територия. Резерватите "Баюви дупки-Джинджирица" (1934 г. - един от най-старите в България) и "Юлен" (1994 г.) заемат 15 % от парка. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има три по-изявени водопада - Попинолъшкият, който е висок 12 м, Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било.

По-важни реки, които се вливат в Места, са:

* Изток, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от реките Бъндерица и Демяница), Бялата река и др.
* Плешка река, чийто приток е Дисилица и която минава през село Добринище
* Безбожка река
* река Ретиже, която тръгва от Поповото езеро
* реките Каменица, Брезница и Корпица

По-важни реки, които се вливат в Струма, са:

* Влахина река, която тръгва от едноименните езера и събира в себе си водите на реките Георгийца и Синаница
* Санданска Бистрица, в чиято голяма долина тя се формира от сливането на Мозговица, Беговица, Башлийца, Сърчалийца и Арнаутдере, а после минава през град Сандански
* Мелнишка река
* Пиринска Бистрица, която тръгва от Митровото и Аргировото езеро под името Демиркапийска река, след това минава през хижа и село Пирин и за кратко разстояние е граница на България с Гърция

Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 176, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро - Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.
Поповото езеро
Поповото езеро
Кременските езера
Кременските езера

Най-големите и важни езерни групи са:

* Попови езера - 11
* Кременски езера - 5
* Бъндеришки езера - 16 (заедно с Муратовите езера)
* Василашки езера - 12 (заедно с Тодорините езера)
* Валявишки езера - 10
* Чаирски езера - 9
* Влахини езера - 5
* Самодивски езера - 3
* Малокаменишки езера - 20 (но от тях някои пресъхват)
* Превалски езера - 4
* Башлийски езера - 4
* Типицки езера - 3
* Митрово и Аргирово езеро

Има и много отделни езера,които не са част от езерни групи - Безбожкото, Даутовото, Синанишкото и други.

Виж Десетте най-големи пирински езера

Виж Десетте най-дълбоки пирински езера

Виж Десетте най-високи пирински езера

Към водите трябва да се причислят и останалите малки ледници (целогодишно неразтапящ се сняг) в Големия Казан под връх Вихрен (90х40 м) и под връх Каменица.

В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари метаморфни скали. Като планина се оформя в средата на терциера. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на кватернера едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечният лед е достигала до 2200-2300 м височина. Именно тези заледявания са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончовите караули, Малкото конче), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на множество циркуси, в които днес са останали красиви езера с ледников произход.

Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на Струма и Места. От него се отделят множество разклонения, но четири от тях са толкова големи, че дават лицето на планината - Синаншкото, Тодориното, Полежанското и Каменишкото. Синаншкото странично било се откланя при връх Муратов в посока югозапад; Тодориното - от връх Възела на север; Полежанското от връх Момин двор също на север (виж Полежански дял), а Каменишкото - от връх Кралев двор на юг.

Главното било може да се раздели на четири части, които оформят поддялове на Северен Пирин. От Предела до местността Кабата е мраморната част на билото, която всъщност е мраморна само от връх Разложки суходол. От Кабата до Винарската порта е северната централна част, а от Винарската до Демиркапийската порта - южната централна частна билото. От тези две централни части се отделят четирите основни странични била. Накрая на юг отива тъй наречения Дебели рид, който след връх Хлевен бързо се спуска към Среден Пирин.

В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар - 2732 м). Двадесетте най-високи върха са:
Връх Дженгал
Връх Дженгал
Връх Вихрен, гледан от Кутело
Връх Вихрен, гледан от Кутело
Връх Полежан
Връх Полежан

* Вихрен - 2914 м (Мраморен дял)
* Кутело - 2908 м (Мраморен дял)
* Бански суходол - 2884 м (Мраморен дял)
* Голям Полежан - 2851 м (Полежански дял)
* Каменица - 2822 м (Каменишки дял)
* Малък Полежан - 2822 м (Полежански дял)
* Баюви дупки - 2820 м (Мраморен дял)
* Яловарника - 2763 м (Каменишки дял)
* Газей - 2761 м (Полежански дял)
* Каймакчал - 2753 м (Полежански дял)
* Голяма Тодорка - 2746 м (Тодорин дял)
* Бъндеришки чукар - 2732 м (Северен централен дял)
* Дженгал - 2730 м (Южен централен дял)
* Момин двор - 2723 м (Южен централен дял)
* Башлийски чукар - 2720 м (Северен централен дял)
* Котешки чал - 2715 м (Мраморен дял)
* Малка Тодорка - 2712 м (Тодорин дял)
* Ченгелчал - 2709 м (Дебели рид)
* Дисилица - 2700 м (Полежански дял)
* Каменишка кукла - 2690 м (Каменишки дял)


Други върхове

* Куклите - 2686 м (Каменишки дял)
* Муратов връх - 2669 м (Северен централен дял)
* Джано - 2668 м (Южен централен дял)
* Безбог - 2645 м (Полежански дял)
* Сиврия - 2593 м
* Синаница - 2516 м (Синанишки дял)

За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти. Най-важните порти подредени по височина са:

* Кралевдворска дясна порта - 2616 (хижа Тевно езеро-хижа Пирин)
* Кралевдворска лява порта - 2616 (хижа Тевно езеро-хижа Безбог)
* Тодорина порта - 2575 м (хижа Вихрен-хижа Демяница)
* Башлийска порта - 2530 м (хижа Вихрен-хижа Беговица)
* Мозговишка порта - 2520 м (хижа Демяница-хижа Тевно езеро или Беговица)
* Бъндеришка порта - 2499 м (хижа Вихрен-хижа Синаница)
* Дженгалска порта - 2489 м (хижа Безбог-хижа Демяница)
* Беговишка порта - 2476 м (хижа Демяница или Тевно езеро-хижа Беговица)
* Демиркапийска порта - 2475 м (хижа Безбог-хижа Пирин)
* Винарска порта - 2445 м (хижа Демяница-хижа Яне Сандански)
* Синанишка порта - 2426 (хижа Яне Сандански, Беговица или Вихрен-хижа Синаница)

* Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от цялата планина, дълъг е общо 42 км. Простира се от Предела на север до Тодорова поляна на юг - седловина на централното било, висока 1883 м. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират най-високите върхове, включително Вихрен — 2914 м. Северният дял е достатъчно голям, за да могат в него да се определят, макар и по-условно вътрешни малки дялове, съответстващи на четири части на Главното било и на четирите странични била - Мраморен дял (връх Вихрен), Северен централен дял (връх Бъндеришки чукар), Южен централен дял (връх Дженгал), Полежански дял (връх Голям Полежан), Каменишки дял (връх Каменица), Синанишки дял (връх Синаница) и дял Дебели рид (връх Ченгелчал).

* Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (Папазчаир - 1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, но най-високият му връх Ореляк достига 2099 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север прилича на орел с леко разтворени криле. На него има телевизионна кула. Останалите върхове са ниски (под 2000 м) и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения пирински чай. Тук има само две хижи - Попови ливади и Малина.

* Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял (връх Свещник - 1975 метра). Той заема 19% от планината и е дълъг около 11 км, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина.

Пирин е втората по височина планина в България след Рила (2925 м), а в рамките на Европа заема шесто място. Площта му е 2585 квадратни километра, тоест той е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата му средна височина - 1033 метра. Пирин е разположен в югозападния ъгъл на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката - от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в перпендикулярна посока е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Ограждан планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.
Кутело (на преден план) и Вихрен, гледани от Кончето
Кутело (на преден план) и Вихрен, гледани от Кончето

От чисто научна (географска и геоложка) гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен, които обаче са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност

Пирин е планина в България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914 м.). Най-старото познато име на планината е Орбелус - белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Българите традиционно смятат, че името на Пирин идва от това на славянския бог Перун – повелителят на гръмотевиците. По-сериозните изследвания обаче показват, че имената Пирин и Перун съвпадат чисто случайно и името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, която пък идва от хетската "перунаш".