Официалното име на едно от шестте запазени и до днес тепета е Данов хълм. Кръстено е така в чест на възрожденеца Христо Г. Данов. Всички в Пловдив обаче знаят възвишението като Сахата. В превод от турски „Сахат тепе“ означава хълм на часовника. Интересно е, че така го наричали също и византийците, и римляните. Старите архиви свидетелстват, че в римско време на източните склонове имало слънчев и воден часовник, а доказателства са намерени при изкопни работи през 1920 година. Подобни съоръжения се използват в много градове на ранна Византия – основно определяли времето за църковната служба. Водният часовник е построен в сграда, която по-рано била храм на Венера. Там е намерен надпис от управлението на Септимий Север (193–211). Сахат тепе има два върха. На южния от 50-те години на ХХ век се намира радио-телевизионна станция, а на северния изправя снага старата часовникова кула.

За първи път на това място е вдигната дървена конструкция още в периода 1596–1611 година. Тя изпълнява функциите на градска наблюдателница. Обитава я страж, който следи за пожари под тепетата. Във вътрешността на сградата е монтиран механизъм, дело на италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Машината отмерва времето не на циферблат, а с камбанен звън. Доказателство за това намираме в дневника на пътешественика Льо Февър. Той минава през града ни през 1618 година и пише, че на едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски. Всъщност тукашната часовникова кула е сред най-ранните в Европа. По-стара от нея е кулата в Скопие, построена през 1573 година. Така Пловдив с техническото нововъведение изпреварва на Балканите Солун, Одрин, Цариград и се подрежда до малкото такива в Западна Европа по онова време.

През 1809 година пловдивчани изграждат съоръжението наново. Причина за това е пожар, който унищожава напълно предишната дървена конструкция. Този път построяват кулата от камък и я вдигат на 17 метра височина. Не е запазено името на майстора, но се знае, че за модел на постройката послужили морските фарове. Надписът на входа гласи: „В 1227 г. от егира (т.е. 1809 г.) да бъде благословен от Бога този часовник и се възобнови, но да се направи без грешка, положиха се много грижи и труд. Браво и на майстора, стократно браво! Тази красиво оформена и съвършена часовникова кула е градена 1227 г. Гледайте я и се възхищавайте!“ През годините пловдивският паметник на културата служи за образец, по който са вдигнати часовниковите кули в Трявна, Карлово, Карнобат и други градове. През 1882 година управата на Пловдив поръчва нов часовников механизъм от Виена. През 1909 каменният градеж на кулата е ремонтиран с труда на легендарните майстори от Брацигово. В несигурните времена на 40-те години на XX век механизмът изчезва. Той е свален и прибран в склада на противопожарната служба, защото не работи. По-късно е предаден на Етнографския музей, а след това дирите на уникалния часовник се губят. Стар майстор от Карнобат се нагърбва с пипкавата задача да сътвори копие само по чертежите от 1882 година. За радост механикът се справя. Този тип часовников механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично. За целта е необходима голяма физическа сила, защото тежестите са над 100 килограма. В началото на новото хилядолетие сградата е разбита, но през 2004 година Георги Долчинков ремонтира часовника.

Сахат тепе е един от шестте хълма на град Пловдив.
Разположен е в централната част на града и е с височина около 46 м, надморска височина (кота терен) 210.7 метра.
Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя е една от най-старите в Източна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 метра.
В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименован Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа).
Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера.
Официално се именува Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов.
Близо до кулата се намира и радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване). Надморската й височина е 210 м.