Крепостта се намира на хълм висок 436м южно от който тече р.Арда а на север го заобикаля р.Боровица.при водослива им в яз.Кърджали.На това място е бил кръстопътят на основните артерии свързващи Филипопол с Адрианопол и Мосинопол и бродът през Арда.Крепостната стена е запазена до днес по цялото си протежение от западната страна на височина 3-5 метра а от изток трасето е ясно доловимо и следва извивките на скалния венец на хълма.Отбранителната способност на северната стена е подсилена от дв кули.Едната е правоъгална а другата е подковообразна.Общата територия на укрепеното пространство е прибл.10дка.Основно място в крепостта заема комплекс от две сгради.Едната е трикорабна триабсидна църква вероятно от преходен базиликален тип построена върху останки от по-ранен храм който е бил по-голям но със същия план.Предполага се че првата църква е била изградена през V век по време на ранновизантийската епоха и може да се свърже с мисията на Никита Ремесиански довела до налагането на християнството сред планинското население на Родопа. Възможно е това да е една от нелокализираните раннохристиянски епископии от диоцеза но филипополския митрополит В средните векове трите кораба на църквата са превърнати в три самостоятелни сгради като северната сграда е преустроена в крипта с открити 34 детски погребения а южната е трансформираа в самостоятелен параклис. Централното помещение продължава да действа като църква. Последните преустройства се отнасят до XII-XIII век и вероятно са продиктувани от промяната на статута на църковния център след учредяването на тема Ахридос. Втората сграда е била на повече от два етажа като приземието е измазано с хидрофобен хоросан със счукана тухла и е било склад за храни или зърнен склад.Горните етажи са били жилищни с дървени подове.Сградата може да бъде разглеждана като свободно стояща феодална кула-донжон или като представителна сграда обитавана от духовно лице резидирало в култовия център. Крепостта може да се разглежда като важна твърдина охраняваща пътя по поречието на Арда . През 1254-1255г. по време на отвоюването на завзетите от българите крепости в Ахрида император Теодор Ласкарис изпраща срещу твърдината експедиция начело с дука Алексий Филантропин. В предания запазени из селата в околността се разказва че в голямата битка в околностите на крепостта загинал виден български военначалник паметта на когото населението свято тачела. В подножието и през 1206г са изплзвайки пътя по поречието на Арда са минали и кръстоносците предвождани от Жофроа дьо Вилардуен.