източник на инфото - www.wi7ch.eu С благодарност на децата - Ивета Венциева Петкова - Х клас, ПМГ "Св. Климент Охридски" - гр. Монтана.
Nick: \witch\
e-mail: wi7ch@abv.bg

Радослав Кирилов Цеков - Х клас, ПМГ "Св. Климент Охридски" - гр. Монтана.
Nick: F1re_boy
e-mail: radoslav.f1reboy@gmail.com


Научен ръководител:

Красимир Асенов Кирилов - научен ръководител, преподавател по информатика и ИТ в ПМГ "Св. Климент Охридски" - гр.Монтана.


Научен консултант:

Ивелина Кирилова Цекова - преподавател по английски език в "Британика" - гр.София.

По материали от книгите - "Живoвчени" и "Страници от миналото на село Живовци"- автор Георги Гоцов

В момента с. Живовци не съществува. Неговото изселване започва в края на 60-те и началото на 70-те години на XXв. Сега е напълно разрушено и залято от водите на язовир Огоста, южно от град Монтана.
Северно от селото, в местността Жеравица, жител на селото намерил медна брадва-копач от края на халколита V-IV хилядолетие пр. Хр., откупена по-късно за музея в Монтана. Смята се, че някъде близо до селото е имало селище от тази епоха, или брадвата е попаднала случайно на това място.
Източно от селото е имало тракийско селище, което е било на терасата до Латинската чешма. До това селище римски робовладелец през IIв. Сл. Хр. изградил жилищният комплекс на своето земеделско занаятчийско стопанство, наречено вила. Това имение е до два карстови извора, наречени Латинската чешма и Овчарника, сега и те са залети от язовира.
Селото Живовци е съществувало и преди турското робство, за което доказват турски документи. В тях то е отбелязано в началото на робството през 1453г. и то с голям брой домакинства - 50. Записано е и в турски документи от 1576г. като ц. Живучавча, среща се също през 1607г. и 1666г. когато е имало 10 къщи. Смята се, че името му е сред селищни имена, произлезли направо от името на рода в следната последователност - Живко - Живо - Живовците - Живовци.
За произхода на името има и легенда, според която честите преселвания на жителите в околностите на последното селище, като резултат от набезите и грабежите на татари, турци и черкези, след окончателното им преселване са се възприемали като "оцелелите", "останалите живи", "живите" - Живовци. В местността Жеравица е вдигнат паметник на Чипровското въстание. Първият кмет на селото от 1877г. е Коло Младенов.
Българите бягали от сърбоманската политика в Западно българските земи по течението на Тимок, Нишава и Моравва.От там през XVIII и XIXв. Се преселили български семейства в Живовци. Преселници са известни от с. Росомач. Върквата в селото е строена от майстор Лило през 1858г., който е строил църквите в село Камена Рикса и Лопушанския манастир. В църквата е имало красива каменна пластика. Около средата на XIXв. с. Живовци е имало килийно училище, открито през 1850г. То се е помещавало във вкопана сграда, в средата на която е имало огнище, а на стената малко прозорче. Учител е бил Камен Стоянов, известен тогава със своята "ученост" и Качо Станков , който според преданията е бил избран за депутат в Учредителното събрание, но не е доказано. През 1894г. е построено и открито класното училище "В. Левски".
След освобождението броят на жителите в с. Живовци се е увеличавал.1900г. - 924д. 1905г. - 1035д. 1910г. - 1099д.
1920г. - 1167д. 1926г. - 1272д. 1934г. - 1304д.
1956г. - 1156д. 1965г. - 942д. 1972г. - 739д.

След това селото се разрушава и останките му изчезват под водите на язовира Огоста.
Преди да изчезне селото под водите се виждали хубави комини на някои от сградите, каквито има в другите западни села. Те завършват практично и красиво с покрит купол, под който е имало дълговидни два по два срещуположни отвори за дима.
Последна неразрушена е останала само църквата "Св. Възнесение", но опустошена. В църковния двор се е влизало през вход от обработени камъни в полукръгло засводяване. Около църквата в северна посока е имало стар некропол, където са погребвани първите заселници на това село.Селото се слави с петте си духови музики на: Мито Геров, Сандо Господинов, Спас Георгиев, Костадин (Динчо) Първанов и Стоил Милчов.
Сред най-извесните живовчани са: Гаврил Генов, писателите Иван Давидков, професор д-р на мед. Науки Тако Андреев.
Живовци дава на държавата много обществено-политически дейци, лекари, висши офицери, журналисти, юристи, икономисти, инженери, учители, музиканти - трудолюбиви и достойни синове и дъщери на родното си село.
Много от тези, които са се родили и прекарали по-голяма част от живота си в с. Живовци, вече не са сред живите. Така с течение на времето няма да остане никой от по-старото поколение.
Напусналите селото в най-ранна възраст поради изселването му, заради изграждането на язовир Огоста, както и родилите се в новите места, в които са се заселили техните родители, ще научат от тях за многоликия живот на хората от селото, но колкото и подробно да е то, не ще бъде истинското богато минало на това село.
Из "Страници от миналото на село Живовци":
Припомняне за Живовци
"Попитах приживе поета-земляк Иван ДАвидков:
-Как така две съседни села /Живовци и Калиманица/ дават наведнъж на страната по двама поети и писатели?
Имах предвид него и Атанас Стоянов от Живовци и Йордан Радичков и Радослав Михайлов от Калиманица - и четиримата почти връстници. Явление уникално за края и за страната!
Отговорът на Давидков бе следният:
-Вероятно съдбата е определила това. Понеже на селата Живовци и Калиманица им предстои изчезване, те са побързали да се отчетат навреме…
…Онези, които са запознати с литературното творчество на посочените по-горе земляци, са прочели много неща за живота и бита на тези села. Достатъчно е да споменем за "Привързаният балон" и "Горещо пладне" на Радичков, за "Далечните бродове" и "Къшей хляб за пътника" на Давидков, за "Топлите хълмове" на Радослав Михайлов, за "Неделни новели" и други на Атанас Стоянов, за да усетим оная странна битност на обикновените селски труженици от двете страни на легендарната Огоста."
Трудът на по-голямата част от хората, живеещи на село, се влагал в селското стопанство. Това се отнасяло и за тези от с. Живовци. Макар и със сравнително малко земеделска земя /средно по около 30 дка на семейство в края на тридесетте години на века/, земеделието поемало по-голямата част от труда на живовчени. От нивите, трайните насаждения, зеленчуковите градини и ливадите те намирали своето препитание.
Животновъдството също било обект на труда им и допълвало техните ограничени доходи. По-големи такива доходи получавали семействата с повече овце, отглеждани на кошарите им извън селото.
В селското стопанство се произвеждала продукция за задоволяване на собствените нужди на хората.
Малко семейства имали възможност да изнасят от нея на пазара, т.е преобладавал натуралният характер на селскостопанското производстно, а не стоковият.
Нещо различно от другите съседни села е било наличието на две кариери, непосредствено до селището. От първата се е добивало качествен камък за строителство, а от втората в неограничено количество камък за поддържане на шосето до града, до с. Боровци и до границите на землището с тези на с. Горно Церовене и на с. Калиманица.
И хората от с. Живовци, както от много други села и градове участвали в борбата против фашизма. Фашизмът , който причинил толкова много страдания на човечеството и отнел милиони жертви, е победен през 1945г. За тази победа скромен дял имали и живовчени, участвали в антифашистката борба.
До 50-те години овършаването на житните културни в Живовци ставало не с комбайни, а с вършачки, изкарани на поляната срещу селото. След прибирането на реколтата, някъде около 15 август, когато нощта се увеличава с около един час, започвали седянките. Те се организирали от девойките. След вечеря на определена улица, до някой зид, се запалвали събрани дърва,а момите сядали около огъня и работели - предели, плели, пошивали.
Песните им огласявали цялото село. Не след дълго пристигало и ергените и тогава започвали разговорите и закачките. Когато настъпвали студените нощи, както и през зимата, седенките се премествали по домовете на девойките.
Изселването на живеещите в ц. Живовци, заради язовир Огоста , което започнало около 1967г., приключило в основни линии до към 1970г. Независимо от това, че почти всички семейства от селото започнали да построяват къщи в Монтана, Берковица и някои други селища, немалко от възрастните хора останали да живечт на територията и да се занимават главно с животновъдрсто. Условията на живот след всяка изминала година се влошавали. Това се отнасяло особено за времето след заширяването на язовира - нямало обществен транспорт, водоисточниците с питейна вода били залети и т.н.
Ако се сравни съдбата на двете изселени заради язовира села - Калиманица и Живовци, макар тя да е обща, има и нещо различно. В Калиманица изселването завършва почти едновременно. Там никой от местните не остава да живее. На мястото на селото отдавна е засадена овощна градина.
В живоци, макар и мъчително, животът продължава близо 30 години. Коренът на живовчени се оказа по-дълбок и по-жилав. И днес там живеят селяни.

Ще си намерят друг терорист братята американци. Този се "изтърка" от употреба. Интереса им към - петрол, газ, минерални ресурси, политическо влияние в световен мащаб, правенето на мнооооооого пари от оръжия и ангажирането на собственото население с външни проблеми за да седират собствените си ще наложи намирането на нови по-страшни врагове :) Ако ги няма, ще ги измислят. Най-новата ни история е пълна с такива примери.

„Ритлите“ са варовикови скални образувания, намиращи се в северния край на Искърския пролом, край село Люти брод. Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанската планина.

Скалите достигат на места до 80 метра над нивото на реката. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината — между 200 и 400 метра. За разлика от тези, които се намират на левия бряг на реката, „ритлите“ по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Между отделните скални стени растат предимно широколистни растения.

„Ритлите“ са се образували преди около 120 милиона години. Предполага се, че скалите са се отложили, докато тези територии са били покрити от море. По късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига са се образували „Ритлите“ в днешния им вид.
Инфо - Уикипедия