За „Буюк тепе”, а също „Асар кая”, както го нарича местното население, няма много информация.
На доминираща височина, сред изветрели скали, се виждат руините на тракийска крепост, направена от струпани камъни без хоросан. Под крепостта върху самотен скален къс с формата на огромна гъба са изсечени трапецовидни ниши с различна ориентировка. Скалите, върху които е изградена крепостта също са осеяни с ниши, а на отделни места се забелязват други изсичания – улеи, жлебове, полукръгове и др. На отсрещния скат, върху отделни самотно стърчащи канари също има древни изсичания. Под крепостта, в близост до съхранен вековен дъб, е изградено тюрбе. От хълма наистина се открива прекрасна гледка в четирите посоки. Виждат се околните села и върхове, в далечината е долината на река Боровица. Обяснимо – античните и наследилите ги средновековни стражеви крепости са издигани на места с видимост. Враг или приятел – трябва да се забележи отдалече! Тази не прави изключение. Създавайки я, местното племе е използвало прост, ефикасен, типично тракийски способ – преграждане с камъни на естествено защитена височина. Селището вероятно се е намирало под нея, горе е била цитаделата, приютявала хората в случай на опасност, също и обредно място, за което свидетелстват издълбани кръгове, полукръгове, улеи, жлебове. Има и няколко групи ниши на високата част под стрехата. Интересно е разположението на петнадесетина кръгли, с доста правилна форма вдлъбнатини върху равна скала в два края на хълмовото плато. Според познавачи, напълнени с вода, отразявали определено звездно разположение, служещо за ориентация във времето. Подобни наблюдения, вероятно са правени и на скалната „гъба”, намираща се на около 150 – 200 м. под крепостта-светилище. До нея и днес води пътека, използвана от древността, с изсечени в камъка стъпала. На „гъбата” също са издълбани ниши – във високите части от изток и запад. Освен това до западната основа е запазен голям четириъгълен камък, може би жертвеник, оформен от човешки ръце. Два масивни скални къса има и до източната, ниска част на култовия монумент. Конфигурацията оформя три коридора за наблюдение – източен, северен и южен. С каква цел и какво точно се е наблюдавало – може само да се гадае. Очевидното е, че подобно разположение никак не е случайно.

В по-късни времена „гъбата – обсерватория” е загубила значението си. Използвана е само крепостта – като част от стражева и отбранителна система, обхващаща този дял на планината. Според местни хора, обитавали са я гърци, а по някое време и „италянци”. Като такива вероятно се приемат кръстоносците от IV-я поход, които през 1206 г. проникват дълбоко във вътрешността на Родопите. По това време над тракийските струпани камъни е издигната и стена с глинено-пясъчна спойка. Допреди няколко десетилетия тя, по думите на хора от селото, била в доста по-добро състояние, но днес, че е имало градеж личи само на места. Полузаровен наблизо обаче е единият от каменните лагери на портата, също – части от страничните колони и много керамика, както сиво-черна неолитна, така и по-нова. И да има друго – то е в земята или отнесено от иманяри. Но и това, което е останало оправдава идването. Мистика, история, романтика, природа, красота – на „Асар кая” има от всичко!