(12) MamaNaDvama: Коментарът съм го изпуснала, но едва и има значение.
Иначе въпросът с имането е много философски ... В някакъв смисъл имането прилича на познанието - колкото повече се разширява, толкова повече разбираш колко много има отвъд. От друга страна това, какво те прави щастлив, зависи преди всичко от твоя поглед върху света, защото той е такъв, какъвто го възприемаш.

Но да не разтягаме темата! Снимките ти са повече от хубави!

(11) Monika: Знаеш ли кое беше особено впечатляващо там вътре ?
Независимо от мизерията и бедността в която живеят тези хора - леглата им бяха изрядно опънати. Вдясно на кадъра има още едно легло, което не се вижда. То беше с опнати светли чаршафи и грижливо сгънати завивки отгоре. Дрешките на децата бяха износени, но чисти . Отвън между две дървета имаше опънат простор с простряни дрехи.
Това, което се опитвам да кажа е, че начина на живот и немотията не са унищожили у тези хора желанието да се грижат за малкото, което имат, децата им да бъдат спретнати и чистички, макари окъсани. И се чудя на високия им дух и как съумяват да го съхранят.
И същевременно как на нас, хората които имаме колко малко понякога ни е достатъчно да ни дезорганизира, отчая и да ни сломи, така че да се сринем и почувстваме загубени.
И тук почвам да се питам - в имането ли е същността на нещата ?
Чудя се какво ли е мнението на анонимния господин Борисов, който коментира под другата ми снимка с подобен сюжет.