(32) MadMax:
Четейки пространните ти словоизлияния ме оставяш с усещането, че тук си намерил удобна трибуна от която да раздаваш своето правосъдие, да правиш заключения, за жалост без обосновка и не на последно място да изтъкваш свои имагинерни/може би/ заслуги.
За разлика от теб, не възнамерявам в сайт за фотография да парадирам какво, колко и на кого съм дарила. Нито пък какво съм направила в неговата конкретика. Онези, които ги касае - те знаят.
И тъй като си позволяваш да нахлуваш по този... бих казала твърде груб начин, на място където не си създал предпоставки хората да те познават, уважават и изслушват критиките ти бих искала да запитам следното:
- кой всъщност си ти, за да държиш сметка на хора които не познаваш за начина по който живеят, разходват средствата и даряват чувствата си ?
- с какво право и на база какво си позволяваш да правиш умозаключения, които биха могли да бъдат обидни поради своята неистинност и липса на обосновка?
- що за нахалство е да ме наричаш с малкото ми име в интернет сайт, където формата на общуване се осъществява посредством употребата на никнейми ?

В заключение / слобовлудството май се оказа заразно/ - не си позволявай да ме съдиш и да правиш дисекции на чувствата ми към тези деца , ти не ме познаваш !
Ако те интересуваше / или имаше съмнения/ какво съм искала да кажа и покажа с тази снимка, трябваше да попиташ – простичко е, а и някакси учтиво. Твърде вероятно беше да се избегне цялото това търкане на клавишите.
Но не приемам изводи и нападки от човек, който без да ме познава се явява в ролята на тълкувател на работите ми.

(32) MadMax: Мислиш ли, че и тази снимка http://www.4coolpics.com/show.php?id=17609 прилича на захаросана реалност? Аз не мисля. Не мисля, че и снимката за която говорим досега ни представя живота, като захаросана реалност или като красива мизерия. В мизерията няма нищо красиво. Снимката ме вълнува, защото като я гледам се питам - "Какво ли ще стане с тез деца утре? Не е ли всеки от нас виновен, че това го има? С какво бихме могли да им помогнем?"
Не считам, че авторката ми показва една красива мизерия, усмивките им не могат да скрият истината. Тя се вижда от всичко, просто по различен начин всеки един от нас я възприема. Понякога и грешно.....