Въпреки голямата популярност на етнографският комплекс през настоящата година занаятчиите изпитват все по-голяма загриженост за своето бъдеще и бъдещето на тази забележителност в Добрич. Причината за това е, че след поправките в Закона за занаятите, много от тях отпаднаха от списъка на занаятите. Затова занаятчиите трябва да плащат непосилни наеми за своите работилници по Закона за концесиите, които главоломно нарастват поради сгрешената логика на закона ежегодно вноската за упражняване на такава дейност да нараства, актуализирана с инфлационния индекс. На практика ако през 2005 година занаятчията Георги Колев е трябвало да внася 500 лв., сега сумата нараства на близо 3000 лв. Към това се прибавя и решението на българското правителство общините да работят във в своите взаимоотношения с ДДС от 20%. Така това ДДС се начислява и върху наемите, които занаятчиите плащат на общината за наемане на работилниците, в които работят. А никой не отчита факта, че в тези работилници се „продава” култура. Майстор Георги Колев можеше и да не разговаря с мен и с другите посетители, за да ги запознава с българските занаяти, а да си изработва мълчаливо шапките. Същият проблем има и при другите занаятчии в този етнографски комплекс. При непосилните по размери наеми за помещения – работилници за занаяти, общинска собственост и друг занаятчия – бъчвар, който е инженер по образовение не може да осъществи идеята си за съчетаване на бъчварството със запознаване на чужденците с българските вина. Според този занаятчия работилницата за бъчви в етнографският комплекс „Стария Добрич без вино се отдалечава от първоначално вложения смисъл и си остава една обикновена дърводелска работилница, а не място за традиционни български занаяти. Това е една от причините да съчетая репортажната фотография с текст в една поредица от цялостна и социално ангажирана журналистическа публикация.

На кръстопътя, където се срещат фотографията и шапкарството в Георги Колев се заражда идеята и желанието да отразява за бъдещите поколения своите срещи с посетители на занаятчийската работилница. Сподели, че заедно със своята съпруга са решили да издадат книга с впечатленията на редица българи и чужденци, които са разглеждали работилницата и са се запознавали с този традиционен за България занаят. Идеята възниква след като през 1986 година работилницата е посетена от международно известния футболист Боби Чарлтън от Манчестър Юнайтед, който си купува ръчно изработена шапка и дава своята снимка с автограф – за спомен от своето посещение в Добрич. От занаятчийската работилница на Георги Колев са си купували шапки такива видни личности като кинорежисьора със световна слава Франсис Копола, както и граждани от много държави, посещавали Добрич. В миналото при едно от посещенията в Добрич Тодор Живков си купува ръчно изработен каскет от тази занаятчийска работилница.

Докато разговаряхме помежду си в шапкарницата влязоха трима посетители – гости на града от София. Майката беше довела своите деца да разгледат етнографския комплекс и да видят на живо някои от традиционните български занаяти. Мечтата на момичето е да бъде моден дизайнер, а на момчето – да работи с огън. С присъщото си умение да общува с хората Георги Колев започна своя увлекателен разказ за занаята шапкарство.

Непосредствено след смъртта на своя баща Георги Колев е повикан на разговор при тогавашния кмет на Добрич. Градоначалникът се интересувал от това дали синът на Станчо Колев може да помогне за запазване на този занаят в града. И това се осъществява в занаятчийската работилница на етнографския комплекс „Старият Добрич”. Тук ще отворя една малка скоба. Попитах няколко по-възрастни граждани на Добрич дали си спомнят за занаятчията Станчо Колев. Всички казаха само добри думи за този човек.