Животът на Георги Колев е свързан с фотографията и кино-операторското изкуство. Започва работа като асистент-оператор в Българска национална телевизия, в първата година от нейното създаване. Участва в заснемането на филми за предаването „Бразди”. За четирите години работа в БНТ успява отново чрез темата за занаятите в България да спечели Първа награда за операторска работа за филма „Шарени писани”. Филмът отразява традициите на грънчарството и изработването на българска керамика в Троян и други населени места по този край. По това време работи с чешка камера „Адмира” – 1962 година. Георги Колев споделя, че най-вероятно завистта от спечелената награда му попречва да вземе по това време Софийско жителство. В резултат на това е преразпределен на работа във Варна, но той предпочита да се върне в Добрич, където продължава години наред да работи като кореспондент на БНТ.

Станчо Колев/бащата на Георги Колев/ е бил един от най-уважаваните занаятчии в Стария Добрич. Едва на 13 годишна възраст започва да учи занаята шапкарство като наемен работник във фабрика – в Букурещ. По-късно отваря занаятчийски дюкян в Добрич и в продължение на 65 години упражнява този занаят. Покрай своя баща Георги Колев започва да се интересува и да помага на баща си в изработването на шапки. Старият занаятчия Станчо Колев е намирал в това занимание едно добро начало в живота на сина си и го е насърчавал с думите „Занаята е златна гривна на ръката ти”. Покрая своя баща Георги Колев е имал възможността да познава редица интелектуалци и творци, живеещи в Добрич. Още като ученик Георги Колев успява да припечалва чрез занаята от направата на шапки за своите съученици в гимназията. Баща му е давал парите от изработеното за самия него. Но идва времето за казарма – в Грудово. Една вечер ротният командир много се ядосал, че върху шапката му се появило петно от попаднала храна върху нея. Георги Колев му предложил не само да му изчисти петното, но и да му направи нова шапка, такава каквато е към униформата му. Така си спечелил уважението на своя командир и на войниците от неговата рота. След казармата тръгнал да търси работа в големия град, в София и в близост до Лъвов мост попада на занаятчийска работилница с шапкар бай Христо, който познавал майстворството на изработката на шапки от неговия баща. Това му помага да осигури средства за своята прехрана.

Една от забележителностите, които си заслужава човек да разгледа в Добрич е Етнографският комплекс „Старият Добрич”. В него може на живо всеки посетител да се докосне до някои от занаятите, които са имали широко разпространение в България – грънчарство, дърворезба, шапкарство, бъчварство, златарство, тъкачество и др. В късният следобяд на един горещ юлски ден в Добрич посетих занаятчията – шапкар Георги Колев, който има интересна житейска съдба. В нея на кръстопътя на живота си дават среща кинооператорската работа и шапкарството. Калъпът, на който занаятчията Георги Колев изработва шапки е на дълголетната възраст от преди 130 години.