-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Липсва информация
За контакти
- Липсва информация
Оборудване
Фотоапарати:
- NIKON Nikon D50
Обективи:
- SIGMA SIGMA AF 70-300MM F/4-5.6 APO MACRO
- NIKKOR AF-S DX Zoom-Nikkor 18-55mm f/3.5-5.6G ED
Потребителя няма добавени албуми.
Коментари оставени към Автора
| Заглавие | Коментар | Автор |
|---|---|---|
| Jino (причината да се съберем там) / | ||
|
(41) erevish: Къде пък видя сянката на т. нар. "фотограф"?
(40) ANG: "безмислица" е безсмислено, но "безсмислица" е смислено. |
|
| "Аз съм камък"! Забавям пулса и дишането си! Фокусирам, кадрирам и плавно натискам спусъка. / | ||
|
(9) nsirakov: и на мен ми липсва, вчера се присетих за него покрай едно клипче, което гледах, от пленера на Пършевица.
|
|
| Zgrync в акция / | ||
|
Откъде извади този архивен кадър? ;)
|
|
| Zgrync в акция / | ||
|
|
Glasuvam :)
|
|
| Jino (причината да се съберем там) / | ||
|
|
сянката на фотографа е показателна за снимката ....
|
|
| Не е за вярване! / | ||
|
лишена от симисъл снимка
|
|
| Zgrync в акция / | ||
|
|
СТРАШНА ИМЕПЕРИЯ ..........
СТРАШНА ПОЗА ......... " СНИМКА ХУБАВА" |
|
| Не е за вярване! / | ||
|
|
КОЙ Е ТОЗИ СМ.............
|
|
| Jino (причината да се съберем там) / | ||
|
|
безмислица,тъпа история
|
|
| Jino (причината да се съберем там) / | ||
|
|
Щом намажем релсите със грес - спира бързият експрес
Аллах акбар, ефенди :Д |
|
Последователи:
0 души следват В. С.
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Хр. Смирненски
Братчетата на Гаврош
/за останалите - Гаврош е име, а не нарицателно/
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!