.........
В небето на душата ми е синьо,
горещо е по дланите на спомена,
цветята в радостта ми се разлистват,
нищо, че навън пак оголяват клоните
и дните се редят - студено-мраморни,
н­астръхнали в хлада си на разсъмване -
въздишка носталгична днес е вятърът,
оставена от лятото на тръгване.
Но в моята душа е още лято.
Потича във кръвта ми като песен
и с плисък се разбива във стената
на вдигналата дом, навънка, есен.

Инна