Жена

Не съм направена от нечии ребра.
(Дори и глината пред мен не значи нищо.)
Нали съм чудото, наречено „Жена” –
творено само с обич и въздишки...
Душата ми са бурните морета,
очите ми – звезди във ясни нощи,
ръцете ми са птици, а небето
е цялата земя, и много още...
В гласа си крия денем ветровете,
а нощем ги превръщам във сълзички.
Не питай откъде са дъждовете.
От всичките изплакани „Обичам те”...
И в облаците бели на нозете ми
светът разстила своите цветя.
От глина са направени мъжете...
Жените сме от чудо... И сълза.

irini