Лесно е да се напише въздуха,
зимата в яките на палтата ни,
нищото, сълзите, главоболието,
Бог и ежедневните ни издевателства.
Лесно е да се напише самотата,
красотата, любовта след виното.
Лесно е да я отдалечим изкуствено
и да я подстрижем със причини.
Лесно е да бъдем неразбрани.
Да изпишем с керемида слюнките.
Да си сложим овчите перуки.
Да сме по-естествени на снимките.
Лесно е!
Пиши ми за хрущенето
на стъкло по босите си пръсти.
Късането на хасе със зъби,
мокро от пустинната ти същност.
Изгревите, всмукващи от фона,
педантично и свидливо досглобяван.
Напиши го като епилог,
като пръсти зли и посиняли.
Напиши го като лек коктейл,
който са ти сипали във шепите...
Направи го, мамка му! Без кръв.
Остави я да шуми край слепите.
"Нарисувай ми една овца!"
Аз ще слушам тихото и хранене.
Напиши отново... онова...
Напиши ми твоето оставане.

Димитър Гачев