СИВО - Веселин Вълев

,,Днес е сиво.
Там където се сливат небето и морето е сиво.
Няма линия.
Но ти знаеш, че има.
Знаеш.
Помниш.
Линията.
Синьото отгоре и синьото отдолу.
Двата нюанса.
Двата цвята на синьото.
Двата символа - небето, морето.
Двата безкрая - небето, морето.
И може би съзираш безкрайното.
В себе си.
В своя ракурс.
Ако застана ето така, - тази моя половина ще е морето. Или ако застана ето така, тази пък половина ще е небето. Дали?
Разделяш се и се сливаш.
В себе си.
А днес е сиво.
Но все пак се разделяш и все пак се сливаш.''

(2) batgicho:
(3) Nya:
Много Ви благодаря!

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.

Петя Дубарова