Като я гледах тази снимка и си спомних това:

Имаше отдавна стар,
белобрад воденичар.
Беше той любим на всички:
на бедняците в селата,
на животните в гората
и на мъничките птички.
В зимна вечер студ ли свие,
идваше да се прикрие
в неговата воденичка
изпомръзналата птичка,
Катеричката игрива
и Сърната боязлива,
Зайчето с кожуха сив,
веселият Еж бодлив.
Знаеха, че там ще сварят
мил човек – воденичарят.
Той ги срещне и погали,
па лулата си запали.
И край огъня тогава
слушат всички до забрава
приказките му чудесни,
хубавите стари песни.