Уважаеми съ-сайт-овци, позволете ми да ви обърна внимание този невероятен кадър на нашия скъп колега KISHATA!!
Нека ви отнема 2 минути от безценното време и да споделя некои размисли за тази снимка:
1. Композиционното умение на автора е повече от очевидно. Привидно хаотичното нахвърляне на случайни предмети с ярки цветове всъщност има дълбок и скрит смисъл (за повече информация вж. "Как станах шизофреник" от MISHATA и магистралния труд на MAHARISHATA "Кат' съм толку тъп па да не зема да си стоя в къщи?")
Явно е желанието на автора на тази снимка да обърка зрителите и почитателите си и те, в състояние сходно на неговото (вж. горните трудове за подробна диагноза) да ГЛАСУВАТ за тази снимка.
2. Обранотка - KISHATA, както всички знаете, е един от забележителните майстори на Photoshop-a и това тук отново си личи. Снимката е така внимателно пипната, толкова дискретно, че почти няма разлика с оригинала, публикуван наскоро в "Русский Психиатрический Журнал". Единствената разлика, която аз отрих сле дълго взиране е в пушката, дами и господа - тя е много по-"остра" (разбирай sharp-ната) и това подсказва желанието на автора да заостри (или за-sharp-не, дет' се вика на чист български) нашето внимание.
Драги KISHA, ние всички очакваме с нетърпение тази пушка да гръмне...и няма защо да чака до последното действие (пък и ти не си чел Чехов, така въобще няма смисъл). Не, очакваме тя да гръмне много по-скоро...и гледай да си я насочил към...абе..ти си знаеш!
2. Предварителна подготовка: драги дами и господа...на този кадър са му трябвали ГОДИНИ, за да узрее...забележете розовкото хасенце с което са драпирани продънените и очукани мебели...това говори за режки времена не само при социализ-ъма, но и при сегашния, духовно-нищожен капитализъм. Забележете колко са малки клъбцата прежда! Че какъв пуловер, дами и господа, ноже да стане от това...дали това значи, че авторът им куче, за което е пуловерът...или е джудже самият той (и то във всички смисли)?

В заключение ще кажа, че от скромност дори не се осмелявам да предложа редакция на този велик кадър. Мисля, че само ще разваля представата за душевноо богатство на автора, ако го направя.
"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!" - иска ни се да възкликнем, но за съжаление ТАЗИ душевна нищета не става дори и за литература...