Ето и малък опит за директен превод:

"Нашият спектакъл свърши. Тези тук актьори,
както ви предсказах, само духове са и
стопяват се, в прозрачен въздух се превръщат.
И също както това видение безплътно,
с облаци похлупените кули, прекрасните дворци,
тържествените храмове, дори кълбото земно -
всичко това, което е наследство от видението, ще се стопи,
също както тоз спектакъл незначителен набързо излиня,
без да остави даже сянката на спомен;
Защото ние сме онова, мечтите от което са направени
и незначителния ни живот заобиколен е със Съня."

Да се опитам малко да поясня/преведа:
Цитираният монолог на Просперо от "Бурята" се случва, когато Просперо, очаквайки женитбата на дъщеря си с Принца на Неапол, организира кратко представление. Изведнъж той рязко прекъсва представлението, защото се е сетил за нещо спешно. На стреснатите хора обяснява, че представлението, на което току що са станали свидетели, е нещо мимолетно, нещо, което рано или късно ще се стопи във въздуха...
Хората са нещата, от които са направени мечтите...сънищата...

Our revels now are ended. These our actors,
As I foretold you, were all spirits, and
Are melted into air, into thin air:
And like the baseless fabric of this vision,
The cloud-capp'd tow'rs, the gorgeous palaces,
The solemn temples, the great globe itself,
Yea, all which it inherit, shall dissolve,
And, like this insubstantial pageant faded,
Leave not a rack behind. We are such stuff
As dreams are made on; and our little life
Is rounded with a sleep.
William Shakespeare, The Tempest Act 4, scene 1, 148–158