Бих я кръстила "Скитащи сюжети" по заглавието на едно от белетристичните писания на Станислав Стратиев. На него ми напоня. Ето и какво имам предвид (цитирам го цялото):

.....

Известно време се опитах да живея като кокошка.
Без глава.
Никой нямаше нужда от мисли, а на мене за какво ми са.
Когато бях малък, клъцвахме главата на кокошката, а тя продължаваше да си подскача из двора.
Без глава.
Отстрани даже изглеждаше, че ѝ е весело.
И аз си подскачах в началото.
Но после си спомних, че кокошката свършва зле.
Изпаднах в депресия и все сънувах тенджери, когато приятел ми откри, че главата може да служи не само за мислене.
И ме заведе при госпожа Цанева.
Тя ме ободри и ме нае да ѝ разхождам лисицата.
Така започнахме да скитаме из гората.
Аз и сюжетът.
Лисицата не скиташе.
Може би е скитала по-рано, преди да я хванат и да я превърнат в яка на госпожа Цанева.
Иначе е досущ като жива – крака, опашка, очи...
Обаче е яка.
За лисичите яки излизането на чист въздух е от жизнено значение.
Ако се застоят в гардероба, космите им опадат.
И аз не знаех толкова за лисиците преди.
Занимавах се със сюжети.
Мислех.
Но търсенето силно намаля.
Може да се каже – изчезна.
И сега разхождам лисицата.
Работата е приятна, въпреки че някои доста се шокират, като ме видят как се разхождам с обвита около шията лисица.
Докато скитам, си мися за един сюжет.
По навик. Човек трудно изкоренява навиците си.
Госпожа Цанева не знае, че заедно с лисицата разхождам и сюжета.
По-хубаво да не знае.
То пък и един сюжет.
Толкова време вече скитаме из горите, разхождайки лисицата, че избледня като вампир.
Събираме се в края на гората.
Все със скитащи сюжети.
Един разхожда белка, друг – самур, трети – катерици...
Вятърът духа и роши разкошните кожи, листата тихичко звънят, катерици, които все още не са яки, скачат от клон на клон...
Ние седим на пейката – скитащите сюжети, ненаписаните книги.
Аз – ненаписаният „Дон Кихот“.
Ти – ненаписаният „Хамлет“.
Той – ненаписаната „Ана Каренина“.
Изглеждаме досущ като живи.
Крака, ръце, очи...
Само понякога, но не често, ми се струва, че съм яка.
Яка на госпожа Цанева.