Харесва ми!
Прочетох една легенда за луната.

Луната, казваш ти - била Момиче?
Не вярвам! А и как ли бих могъл?
Човече, чух го в песента на птиче!
В гората там, под Северния хълм!
Едно, такова... дребничко Юначе,
се сборваше с уж... гъстите мъгли
и аз видях, Душата си...да плаче,
безпомощна - Светът да промени!
... Девойката била красива, много,
а с мъдростта, прехласвала града,
пак там, Съдбата и довела... Него
- на знатните Велможи, гордостта!
И обичта им грейнала тъй жарко,
прегърнало се Слънцето с Небе,
а Зимата дори позакъсняла малко,
немирна, сякаш... радостно дете!
Но както често става - и за жалост,
за момъка любим, останала Мечта,
велможите не скланяли... нахалост,
Жълтици да блестят във бедността!
Дом вдигнала си Мъката във нея,
несгода бил живота, зов - смъртта
и през сълзи, добрата, малка Фея,
да свети, я, превърнала в... Луна!
..Сега повярвах, даже ме разплака!
Да, истина е – слушах те, в захлас!
Помни поуката, че Любовта е сляпа!
Но ти я викай, не снишавай... Глас!

(4) kalinabor: намира се точно пред едно кафене на нещо като кръстопът или по-точно - странен ъгъл- часовникът е от задната лява страна, а улицата и хората се падат отдясно. Когато я снимах не мислих много, хареса ми само идеята за замръзналия манекен и часовника като отражение на времето, но после като я качих на компютъра ми се видя странна, затова реших да напиша, че няма наслагвания на допълнителни слоеве ;)