Снимката е от Доел, 700-годишно село, северозападно от Антверпен, което е обект на ожесточена политическа борба за оцеляване вече две десетилетия. Почти в границите му се намират огромните пушещи охладителни кули на първата частна атомна електроцентрала в Белгия.
Голяма корпорация се опитва да го разруши, за да отвори пространство за нуждаещото се от повече място пристанище на Антверпен. Но членовете на намаляващото местно население ожесточено се борят да запазят домовете си и селището живи.
От население от около 1300 души в началото на 70-те години, сега са останали само 25 жители на Доел. Те обаче са смели и добре организирани. Лидерът им е 52-годишна жена на име Мартина Аперс. Тя живее в къща, покрита с огромни надписи: "ще напуснем Доел само през труповете си".
Засега строгите закони за защита на околната среда в ЕС са на страната на жителите на Доел: селцето освен всичко друго подслонява и една от най-големите колонии на лястовици в Европа
Мястото изглежда сюрреалистично, като е изпълнено със стотици изоставени сгради, включително училища, бензиностанции и вече пусто кметство, а постоянният шум на високоволтовите електрически кабели засилва постапокалиптичната атмосфера. В някои от къщите и градините още има изоставени мебели и играчки. Както Майо пише в книгата си със снимки на селото: "Доел изглежда като Чернобил без атомната авария".
Корпорацията обаче твърди, че Доел е опасен и негоден за живеене. Колко още могат да удържат фронта Аперс и нейните колеги активисти е неясно, но бойният им дух е жив. Но без значение дали градът ще оцелее или не, надали рисунките по стените му ще съществуват още дълго. Те остават преходни артефакти в град, чиято съдба е неопределена.