Дисонанси (1891-1895)
Автор:
Вазов, Иван

IV. Шильонският замък

„В леманските води стои Шильонский замък”
(поемата си тъй лорд Байрон е почел).
Там параходът спря. Стените му, на камък
подводен сложени, бръшлянът е оплел.

Влезнaхме. Старост вей под сводовете мрачни
и ужасът е скрит във всеки кът-зандан;
под стъпки ми земя издава тътен плачни...
Аз виждам страшний стълп, де пъшкал прикован

злочестий Бонивар1. Във други кът ми сочат
мъчилището – страх вледява ти умът!
А татък – бездната с вълните, що клокочат,
гроб чер на жертвите... Цял свят на ужас, смрът

като зловещ скелет възкръснува пред нази!
Изскачам аз оттук, в сърце с болезнен ек,
И кат мильоните поклонници и ази
ударям своя жиг на варварския век.
*
Кога вълните пак запени парахода,
аз фърлих взор на тез злокобни зидове,
на дупката във тях, през дето къс от свода
съзирал Бонивар... И цели часове

в ума ми се въртя тоз лик многострадални,
железний му синджир и самота, и страх,
и паякът, другар във плена му печални...
И аз поемата на Байрона шептях.

1 Bonivard – женевски патриот, е бил заключен тук по заповед на Карла III. Савойски херцог (1496–1571). Байрон го е обезсмъртил с поемата Шильонският затворник.