-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Липсва информация
За контакти
- Имейл адрес: ns3757@gmail.com
- Skype: giurgich
Оборудване
Фотоапарати:
- PANASONIC Panasonic DMC-FZ50
- KONICA-MINOLTA Konica Minolta DiMAGE Z6
Обективи:
- Няма добавени
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
*-* / | ||
(2) teototi: да
|
||
*-* / | ||
Харесва ми!
|
||
*-* / | ||
Харесва ми!:)
|
||
сладичко розово / | ||
Красиво!
|
||
слънчице в червено / | ||
Браво!
|
||
море* / | ||
Харесва ми!
|
||
вода / | ||
+++!
|
||
море / | ||
Харесва ми!
|
||
оранжево** / | ||
(9) teo2406:
|
||
оранжево / | ||
(12) cielo:
|
Последователи:
0 души следват Стефка Накова
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий”
Разположен в северното подножие на Козница. Отстои по шосе на 12 км. югоизточно от р. Берковица на 7 км източно от с. Бързия (старо име Клисура), на 11 км югозападно от гр. Вършец и на 7 км (по пряк път на 3 км.) от с. Спанчевци.
Старинен надпис сочи годината 1240 като начало на съществуване на манастира. Манастирът е построен на китно и причудливо място, там където малката р. Врещица се влива в р. Бързията.
Сегашният манастир е нов. Падането на България под турско робство (1396 г.) е пощадила този край. XV в. донесло разрушаването на манастира от турците. Два века след това местното население е почитало руините, като тайно там са се палили свещи.
През 1742 г. балканджиите от с. Клисура събрали средства и дошли да възкресят стария манастир. Името се запазило през годините. Възкресили отново имената на Солунските братя Кирил и Методий. Второто име на манастира е Клисурски.
В манастира се развивало трескаво просветна и книжовна дейност. Турците разрушили отново манастира през 1789 лето. Отново следва възкръсване от монаси и местни родолюбци.
Летописите пазят един ден на Великомъчение. Денят на Св. Св. Кирил и Методий през 1862 г. се празнувал с радост и песнопения. В апогея на тържеството, когато манастирът е пълен с хора (мъже, жени и деца) връхлитат башибозука на берковския паша Юсуф бей. Били посечени над сто и двадесет души, манастирът съборен, а монасите били изгорени живи в руините.
Няколко години в този ден са идвали само близките на загиналите. Дошъл радостен ден за манастира през 1867 година, осветен и възстановен е новия манастир. Така продължили събитията до Априлското въстание. Поробителите атакували манастира, но селяните защитили с оръжие своята духовна крепост.
По стените на манастира сега няма живопис. Самоковския майстор Стойчо Фандъков е резбовал иконостаса. Прочутия зограф Никола Образописов е рисувал прочутите икони.
Манастирът си остава един символ на непокорността на местните българи от Берковския край.