“Чак по мръкнало председателят на Губизпълкома преряза с ножица червената лента. Работниците и представителите на обществените организации шумно се качиха във вагоните. Дръннаха мелодични звънчета и първият трамвай, управляван лично от Треухов, потегли, сподирян от нестихващите викове на тълпата и пъшкането на оркестъра. Осветените вагони изглеждаха още по-ослепителни, отколкото през деня. И десетте в плавна върволица се движеха през Гусишче; след като минаха под железопътния мост, леко се изкачиха към града и свърнаха към “Голяма Пушкинска”. Във втория вагон пътуваше оркестърът. Изкарали духовите инструменти през прозорците, музикантите свиреха марша на Будьони.”
Из “Дванайсетте стола” на Илф и Петров