Времето изтича,
времето тече...
Палаво момиче
с палаво момче

във леса навлезли,
свиркали с уста
и не забелязали
как дошла нощта.
И така се влюбили
в своята игра,
ох! че се загубили
в гъстата гора.

Мракът ги превързал
с черния си бинт
и напразно бързали
в този лабиринт,
и напразно плачели,
викали със глас
и напразно крачели
в този късен час.

Страшно е в гората!
В тъмното току
в миг довее вятърът
нечий глас: Ку-ку!
И луната свети
с хилаво лице,
и шумят дърветата
с дълги зли ръце.

Тъй нощта ги стегнала
в своята халка
и тогаз протегнала
малката ръка
малкото момиче
и като звънче
звъннало: "Обичам те!"
в малкото момче.

И разбрали ясно, че
някак изведнъж
двамата пораснали:
тя - жена, той - мъж.
И открили точно, че
този трепет нов
не игра нарочна е,
а една любов.

И развързал мракът
черния си бинт,
и не бил тъй страшен
този лабиринт.

Тръгнали те заедно
и до днес вървят.

Трудно е, но зная -
ще намерят път.

Недялко Йорданов 1961