Може би и вечността си има измерение... този човек го срещах в моето детство, потраквайки някаква кутийка с камъчета за запалки, срещнах го и пред два дена. Напомни ми за отминалото време, когато ходехме с мама на женския пазар, когато продавачите бяха мили и честни, когато миришеше на варена царевица и кестени. И ако на женския пазар предложат да издигнат паметник, бих предложила да го издигнат на този човек, оцелял през соц-а, пренесъл ни през едно отдавна отминало време...