Няма връщане назад от моя безкраен път, лъкатушещ и черен, простиращ се пред очите ми. До ада и обратно ще ме отведе отново, това е, което ми остана, препъвайки се, излизайки и влизайки в правия път. Вървя през градините на умираща светлина и прекосявам всички реки - дълбоки и тъмни като нощта, търсейки причина защо времето би ни подминало така. С всяка изминала стъпка все по-малко се познавам и с всяка нарушена клетва по пътя ми към сърцето ти безброй пъти съм молил за прошка, но Бог просто се изсмива в лицето ми И пътят остава, водейки ме в прегръдките на самотата Търся в мрака път към вкъщи, пътуването изглежда безкрайно, но аз ще продължа. Сенките ще се издигат и ще падат, нощта ни се дави в зора. Сред всички сълзи се прокрадва усмивка, която всички ангели поздравяват с завидна песен. Един поглед в очите на непознатите и знам къде е мястото ми Вървя през градините на умираща светлина и прекосявам всички реки - дълбоки и тъмни като нощта, търсейки причина защо времето би ни подминало така.
Никой не може да те спаси сега, от милосърдието, в което се давиш. Просто задръж дъха си по пътя надолу. Тази крепост от сълзи издигнах от страховете си - за теб. Тази крепост няма да рухне - построих я здрава - за теб.