Възможността за директно наблюдение на образа върху въртящо LCD (lifeview) при Sony Alpha 350 много помага при такъв вид снимки. С 1000 мм. е трудно да се хване луната в кадър, а тя се движи по време на подготовките и снимките :)
Спомням си 84-та когато снимахме от кръжока в Благоевската обсерватория пълно лунно затъмнение, как телескопите (телементори) имаха такава чупеща се въртяща свръзка , която се монтира на мястото на окуляра и там се слага SLR на М42 (Зенит или какъвто и да е е без значение). Така операторът наблюдава изображението без да ляга под телескопа, т.е. размърдва всичко, а само като се наведе.

Извън София бях.
DSLR Sony Alpha 350 обектив MTO 1000 mm. статив Sony (модел за тежка камера, не си го спомням в момента), ISO 100 , 1/6 sec. като експионацията се задава с 10 мин таймер (самоснимачката на апарата). Може и с кабелно дистанционно, като моето Минолта което управлява апарата и става за Sony но ме подсетиха в последният момент, че има затъмнение и побързах да сложа статива отвън и да снимам и за него не се сетих:)

Някои правят всичко възможно да те хванат в триона, но повечето оценяват мащаба на човека, дори се култивират. Лошо е, че не пускат...и ако допуснеш да те хванат и се дръпнеш ще я нараниш или откъснеш триона. Може да се хване съвсем леко само за щита им на гърба (и до там стигат щипците им ако се раздразнят, ако и друго да пишат биолозите във форумите си)
И двете бяха много миролюбиви към мен (без горното изключение на кафявата). А като модел по-примерен не съм имал, дори от човек са по-добри позьори.
Битката между тях налича много на религиозните войни :)

Не, битката не е за оцеляване. Контролирана е със съответни приспособления – не допуснах да се счепкат здраво. Живи и здрави са си и са на свобода.
Да убиеш богомолка носи нещастие. Не правете това.
Кафявата богомолка (2-3 см.по-малък по размер вид от зелената -5-6 см.) беше доста изнервена при вида на по-голям противник и дори мен нападаше когато я хващам за гърба да ги разтърва (нещо което преди не правеше). Издаваше невероятни звуци на кобра с крилата. Боиният танц беше някаква демонстрация на грация, рефлекс и пъргавина. Много дебнене, перчене и подготовка, боен танц, съскане на „кобра”....и внезапна атака
Зелената се държеше доста по-благородно от висотата на своята позиция. Тя заемаше бойна стойка само при много близък контакт, иначе играеше без звуци, демонстрации, разперения и с открит гард - като олимпииски шампион по бокс :) Зелената никак не атакуваше, не нападаше и мен като ги разтървавах. Просто спокойно си взимаше една козметика - миеше си трионите с уста между рундовете. Така кафявата колкото и да е унизително включваше на заден ход - нещо което не съм видял да правят с друг вид животно.
Получиха по един скакалец премия, който изядоха с охотa :)

не само, че имат но ги използват и то не само за летене! Не ми е отлитала богомолка досега по време на позиране, а и после. С часове седи където съм я оставил. Няма страх!
Когато противникът е по-голям, тя разперва крила, атакува и с тях издава силен съскащ звук като на кобра. Освен това накривява тялото в равнината така, че да създаде обем и да респектира противника с оперението си (тук съм спазил нейната равнина, за да запазя ДОФ-а и да е ясна). Останалото е светкавични реакции от бокса, гардиране и др, докато не докопа и не пуска парчето плът, което почва целенасочено да атакува само там и все с по-голям натиск, докато победи, и доста по-големи от нея същества.