Лотосът е свещеното цвете на древните египтяни, символ на красотата, чистотата, стремежа към cлънце, светлина. Този образ пронизва цялото египетско изкуство, водейки началото си от лотосовидните капители, храмови колони и завършвайки с миниатюрни тоалетни съдове и бижутерийни накити.
В Древен Египет с образа на лотоса се е свързвало творението, раждането и Слънцето като източник на живота. Това велико цвете е разцъфнало , издигайки се от дълбините на първичните води, и е понесло на своите листенца битието , въплътено в образа на слънчевото божество, златния младенец: от лотоса се ражда богът на слънцето Ра. В Древна Индия лотосът символизирал творческата сила, съ творението на света. В лотоса виждали символ на Вселената, изображение на земята , която плува, подобно на цвета по повърхността на океана. Разтворената чашка на цветето , разположена по средата , е планината на боговете Меру.
В будизма лотосът символизира изначалните води, духовното разкриване, мъдростта и нирваната. Лотосът е посветен на Буда, "Перлата на Лотоса", явил се от лотоса във вид на пламък. Този образ на чистота и съвършенство: израствайки от калта ,той остава чист – също , като Буда, роден в света. Буда се смята за сърце на лотоса,той сяда на трона във вид на напълно разтворен цвят.
В гръко-римската култура лотосът се е считал за растение, посветено на Хера и Афродита. В златна лодка във формата на лотос извършва едно от своите пътешествия древногръцкият герой Херакъл.

"Преди есен
Преди есен времето спира за кратко,
оцветява денят ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.

Преди есен е тихо. Небето е глухо
и на капки прозрачни се рони.
Спят отминали мигове лято. На сухо.
И на сън се превръщат във спомен.

Преди есен посядам на двора. Със вятъра
се заслушваме в старата дюля.
После, стиснала в шепа парченце от лятото,
татуирам в сърцето й юли. "