Днес Църквата празнува паметта на своя първомъченик св. Стефан.
Той бил ръкоположен за архидякон от светите апостоли скоро след Петдесетница и пострадал в същата година след Господнето Възнесение, на 27 декември, имайки малко повече от 30 години от раждането си. Бил прекрасен по лице, но още по-прекрасен по душа. Усърден в служението, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона и осъден - с камъни убит в 37 година. Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него на Господа и Своя Син да го укрепи в търпението и да приеме душата му в ръцете Си.. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан. "И кой не би плакал - казва свети Йоан Златоуст, - гледайки към този кротък агнец, убит с камъни и лежащ мъртъв!"В Йерусалим, вероятно още по времето на патриарх Ювеналий (331 г.) започнало строителството на храм, посветен на св. Стефан на мястото на смъртта му – северната порта на града. За това говори Йоан Руф в "Житието на св. Петър Иверски", написано вероятно през V в. Йоан Руф ни съобщава също, че мощите на светеца били пренесени от Сионската църква в неговия нов храм (вероятно все още не напълно завършен, защото според други източници, храмът е завършен напълно чак през 360 г.) на 15 май 438 г. или по-вероятно 439 г., по време на посещението на империатрица Евдокия (съпруга на Теодосий ІІ) в Йерусалим. Днес на това място под Гетсиманската градина (тя се вижда в дясно, където са златните куполи на Руския м-р”Св. Мария Магдалена”) се издига голям белокаменен храм (в ляво на снимката), чийто патрон е св. Стефан.