Дъбравата Мамре се намира в северозападната страна на гр. Хеврон (в Ханаан). До нея разпънал шатрата си и живял дълго праотецът Авраам. Тук той създал жертвеник на Господа, Вечния Бог (Битие 13:14-18.), тук му се явила Света Троица - Господ Бог показва Себе Си във вид на трима поклонници, които посещават Авраам при Мамврийския дъб (Бит. 18:1-8) и са посрещнати с гостоприемство.
Така Авраам поклонникът, временно заселен в Ханаан, изведнъж става домакин на Самия Бог, Който е Поклонник.
Наблизо до Мамре в полето Махпела, Авраам закупил пещера за погребение, когато Сарра умряла. В нея бил погребани Сарра и Авраaм (Битие 23:19; 25:9-10). Край Мамре живели Исаак с Ревека и Яков, тук при Аврaам били и погребани (Бит 35:27; 49:29-31; 50:13). (ср. Нав 24:32; Деян 7:16).

Днес Светата ни църква празнува Петдесетница.Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици. Така те тръгнали по всички краища на света да проповядват Евангелието. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква. На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. Църквата коленопреклонно чете три специални молитви, съставени за този ден от св. Василий Велики през ІV в..Първата молитва е отправена към Бог Отец: да прости всички грехове на младостта в нашето незнание; да не ни изостави в старостта ни и да посети сърцата ни с благодат и ги утвърди в светите Свои закони; да ни събере в небесната Църква. Втората молитва е към Бог Син: да ни подаде дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота. И третата молитва отново моли Сина Божий да упокои всички починали с надежда за тяхното възкресение и да отслаби мярката на тяхното осъждане, а нас живите да благослови. На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." - от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.( http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Petdesetnica/)

Сионската Горница се намира до дома на Каяфа. В този дом била приготвена пасхалната трапеза (Лк. 22:14-20; Мат. 26:18). Тук на втория етаж се състояла Тайната Вечеря и за първи път било извършено тайнството Евхаристия (Лк. 22:14-20; Мат. 26:26-27; Мк. 14:15-25; Ин. 13,14,15,17; 1Кор. 11:23-25; Деан.1:12-26, 2:1-4). Тук апостолите оплаквали Христовата смърт. Тук Иисус им се явил след Възкресението (Ин.20:19-23, 26-28), тук вместо предателя Юда в числото на 12 апостоли бил избран апостол Матей (Деян. 1:26). В тази горница апостолите пребивавали в деня Петдесетница (Деян. 2:1-4). Сградата е на 2 етажа и се намира в по-голям комплекс на върха на хълма Сион. Сградата може да се посети, но не се ползва за молитви и християнски обреди. Била е възстановена от францисканците през 1335 г., след това е ползвана за джамия и синагога. Под нея на долния етаж се намира гробницата на цар Давид.

Храмът „Успение Богородично на Сион” е построен през 1910 г. от немски архитекти със съдействието на католическата община на гр. Кьолн на мястото, където по предание се намирала къщата на св. ап. Йоан Богослов, недалеч от Сионската Горница на Тайната Вечеря. В края на 19 в. император Вилхем ІІ получил това място като дар от турския султан, който го подарил на немските католици. През 1906 г. тук е основан Бенедиктински манастир. Почитаната в храма светиня е каменно ложе с изваяна от вишнево дърво и слонова кост статуя на Успението на Богородица (в редакции).