Грешките на Иван/Виктор Самуилов

Грешките му нямат граници:
вместо с „гръмове и пламъци“,
бъкат случките Иванови
само с „гръмъци и пламове“.
Смеем му се чак до мръкване:
бърка до умопобъркване!
Я, Иване, пак безгрешкаво
разкажи онази смешкавост,
във която франзузони
стрелят в тигрове и слони,
но сред викъци и крясове
зърват лъви и жирафове,
а от гъстите лианци
ги ръмжат орангутанци
и горките французони
яхват понета и кони,
и със риск да се изложат,
хвърлят пушкове и ножи,
и за смях на всички зайове,
тъгъдък! — към свойте крайове!
Ще припадна вече! Ах!
Скъсва ни Иван от смях!