Chochko: горещо препоръчвам да му се радваме отдалеч. На огряния от слънцето камък в долния ляв край на снимката има няколко паметни плочи...а Злите потоци са повече, но останалите са безименни. И всъщност под това име сега се споменават понякога те, докато останалите - по собствено име.
GALA_VARNA: Дяволският улей носи името си от Дяволските игли, скални връхчета, по които са прокарани едни от най-трудните алпийски турове в планината. А иначе наоколо е пълно с теренни форми, предизвикващи диаболични и демонични настроения... :)

Белият улей се спуска от седловината между Злия зъб и Ловница до долината на Рилска река. Тръден за преминаване поради много големия наклон, сложния на места терен и голямата денивелация. Винаги опасен, защото е естествен път на каменопадите, в лошо време той става капан за рискувалите да навлезнат в него. За зимни условия въобще не коментирам.

За мащабите – вижте двете човечета точно до десния край на преспата...

Тези обяснения не са за планинарите, които така и така познават тези места добре, а за онези, които по една или друга причина никога не са надничали натам.

Злият прелез е името на седловинката между върховете Злия зъб и Ловница в Мальовишкия дял на севверозападна Рила. Относително леснодостъпен от страната заслон БАК (както е на снимката) от другата страна на острия му ръб се спуска стръмно Белият улей, достигащ долината на Рилска река. За него – на следващата снимка.

Тези обяснения не са за планинарите, които така и така познават тези места добре, а за онези, които по една или друга причина никога не са надничали натам.