Фалконее, фалконе! За завиждане си, с тоя послушен приятел. И как позира само!............. Аз, братинко - съм си за оплакване, с моят див каракачан! Вече гони ръста на малко магаренце, а е само на 8-9 месеца и е щур като див петел. Като тръгнем на разходка, в момента, в който усети че само аз го държа /а не колеца/, прави отчаян опит, да ме изстреля със скоростта на светлината към мястото дето се разхождаме. Набивам спирачките, но и това помага, и се подкарвам със кегурски скоци след него. Като 350-кубиково ИЖ-е е! ... Често си взимам пръчица за респект, и му я подлагам пред носа, а той ме взима за диригент, който си е забравил нотите, и пак юруш. Имам го от парче месо, и като малък, и малко след това отлично се справяше с команди като "ела тук", "седни", "стой на място" и пр. Сега вече е друг. Май почвам да вярвам на едно определение, прочетено в един форум, за тия кучета: "Куче с характер!" ........... Таа нема нищо. Страшно много си го обичам, и днес му правих по-голяма колибка... Е, пооспамих малко тук, но нъл да ти споделя просто. ;)

Хайде, хубава вечер, иии - не спирай да го снимаш твоя хубавец!

;) [beer]

Прощавай за спама! :)