Панагюрското златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и е открито на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрище. Принадлежало е на неизвестен тракийски владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е и се използвало за религиозни церемонии. То се състои от 9 съда от чисто злато с тегло над 6 кг. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния. Състои се от 9 златни предмета с общо тегло 6.164 кг : една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и е открито на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрищe в местността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.
Принадлеж­¬ало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. То се състои от 9 съда от чисто злато с тегло над 6 кг. Принадлежало на тракийски владетел и се използвало за регилиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета с общо тегло 6.164 кг : една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
На снимката: Ритон с глава на елен. Злато, вис. 12,5 см, диам.8.8 см, 689 грама. Дръжката – лъв с лапи върху устието. Фриз – две симетрично разположени митологични сцени: Тезей в борба с Критския бик в Маратонската равнина и Херакъл с кравата от Киренея.

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и е открито на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрищe в местността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.
Принадлеж¬ало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. То се състои от 9 съда от чисто злато с тегло над 6 кг. Принадлежало на тракийски владетел и се използвало за регилиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета с общо тегло 6.164 кг : една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
На снимката: Ритон с глава на елен. Злато, вис. 12,5 см, диам.8.8 см, 689 грама. Дръжката – лъв с лапи върху устието. Фриз – две симетрично разположени митологични сцени: Тезей в борба с Критския бик в Маратонската равнина и Херакъл с кравата от Киренея.

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и е открито на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрищe в местността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.
Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. То се състои от 9 съда от чисто злато с тегло над 6 кг. Принадлежало на тракийски владетел и се използвало за регилиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета с общо тегло 6.164 кг : една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
На снимката: Амфора-ритон, злато, вис.39 см, диам. 14 см, тегло 1695 г. Бордюри по устието, фриз с преплетени палмети и лотосови цветове. Яйцевидно тяло, няма подставка/крак. Широк фигурален фриз. В центъра – двукрила врата, фланкирана от йонийски колони с капители лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Наоколо – 7 мъжки фигури. Вдясно стар брадат мъж, загърнат в дълга дреха и опрян на тояга. Той пророкува с черен дроб на жертвено животно. Останалите мъже са войни, голи под преметнатите си мантии и въоръжени с мечове. Един от тях е с малка брада, с тояга в ръка и високи обувки и наблюдава оракула. Друг с рог дава сигнал за атака на вратата. Между затварящите се крила се виждат глави и ръцете на криещ се старец. Фризът е отделен от яйцевидното дъно с палметна линия. Под дръжките са разположени две негроидни глави с отворени уста като чучури. На едната страна един стар силен носи кантарос. До него стои Херакъл, който навива змиите. Центърът е запълнен от петлистна розета. Дръжките имат форма на изправени стрелящи кентаври. Задните им крака преминават в канелирани дръжки, предните са опрени на ръба на амфората. От вътрешната страна са гравирани две букви.