Последен марш
--------------------------
Вий, покойници, в други полк сте днес,
отпуск няма там, ни зов за борба,
Вий братски се прегърнахте със чест
и с лека нощ до втората тръба.

Българийо, за теб, за теб умряха те,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, достойни Майко са,
за Твоето име падаха без страх.

Паднахте без стон, войни горделиви,
не за златен трон, не зарад кумир,
да беше тъй - не, щяхте да сте живи,
не бихте срещнали куршума, спете в мир.

В мир почивайте, сред покоя леден,
в тишина без зов на тръба, на вожд,
към вечността е маршът ви последен,
в сърцата ни.
Юнаци, лека нощ.

Българийо, за теб, за теб умряха те,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, достойни Майко са,
за Твоето име падаха без страх.

Юнаци, лека нощ.
Юнаци, лека нощ.
Юнаци, лека нощ.
Юнаци, лека нощ.

Паисий
---------------
Един монах тъмен, непознат и бледен,
под лампа жумяща пишеше наведен,
във скромна килийка, потънала в сън,
умислен, не чуващ набожния звън.

Най-после отдъхна и рече конец,
на житие ново аз турих венец,
на волята рожба, на бдението плод,
отнело безшумно полвина живот.

Погледна нагоре, замислен дълбоко
и вдигна тез листи и викна високо:
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!

Нека той познае моето писание,
че могъщ е бил и пак могъщ ще стане,
че и ний сме дали нещо на света -
на вси славяни книга да четат.

Била е велика нашата държава,
с история дълга, покрита със слава,
събрах я в таз книга - тя ви е завет,
нека се преписва и множи безчет.

Погледна нагоре, замислен дълбоко
и вдигна тез листи и викна високо:
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!

Тъй мълвеше тоз мъж в килията скрит,
с поглед умислен, в бъдещето впит
и хвърляше тайно през мрака тогаз,
искрата най-първа в народната свяст.