От постницата „Свети Иван Рилски" по склона се спуска малка пътека. След като стигне Партизанска поляна, тя поема край кънтящата от многото водопади Рилска река, за да достигне до Сухото езеро. Оттук криволичи в източна посока, минавайки през живописни местности, през поляни, покрити с всякакви горски треви и цветя, заобикаляйки островчетата клекови гори, и като достигне връх Мечит, се слива с пътя за Самоков. Рилските овчари я наричат Вечната пътека.

. . . След няколкоседмично лутане из Рила цар Петър се прибрал тъжен в двореца си. Много път извървял царят, но не можал да види рилския отшелник, за мъдростта на когото говорели по цялата българска земя. Тъгувал дълго и един ден заедно със скъпи златни съдове по свои хора му изпратил писмо, в което му разказвал за мъката в царското си сърце. След месец пратениците му донесли отговора. Пишел му мъдрият пустинник, че приема писмото, а златото му връща. Не трябвало то на човек като него. Стигали му само плодовете, билките и въздухът на планината. Връщал му го, като молил да не събира войска и купува оръжия, с които да ограбва народа, а да направи живота на българите по-добър и по-човешки. Нека царят да бъде справедлив с всички от царството си, както е справедливо небето, което изпраща благодатния си дъжд на всички треви в полето. Багреницата му да не свети, окичена със злато и скъпоценни камъни, а със светлините на неговите добродетели. Да бъде леснодостъпен, както са леснодостъпни горските извори, да бъде щедър, както са щедри те, и да се бори с грабежите, както майката се бори с болестта на детето си. Постъпва ли така, престолът щял да му бъде удобен и мек, короната — лека, а нощите — спокойни и къси.

Прочел това писмо цар Петър, прекръстил се и прошепнал: „Дано никога не покрие забрава пътеката, по която са донесени тези мъдри слова".

Църковните камбани, които известили за завръщането на пратениците, продължавали да бият. . .

И до днес, десет века след тези дни, в Рила — планината, в която много поляни са изчезнали под бързо растящата клекова гора и много реки и потоци са сменили коритата си, тази пътека не е покрита с трева и забрава.


"Рилски легенди" - Марин Манчев