Събираме жадно капките любов
и се радваме на щастието,
слагаме им златен обков
и забравяме за нещастието.
Радваме им се до гроб
спасяват ни от самотата.
Служим им всички като роб
за да ни напомнят добротата.
Събираме ги в нашите сърца,
те са нашето богатство.
Чувстваме се с тях като с крилца,
помагат ни за всяко бягство.
Даряват ни със сила,
насочват ни в живота,
помагат ни в житейските дела,
водят ни по пътя на любовта.
Държат ни в тяхна власт
контролират нашите мисли.
Пазят ни от зейналата паст
на завиждащи и егоисти.
Но загубим ли ги настава омраза,
която разяжда сърцата ни като проказа.
Живота ни остава без посока,
без смисъл,без цел,без насока.
Светът около нас се срива
и щастието някъде се скрива.
Питаме се за какво живеем,
защо Бог ни е направил така.
Защо като птичките не пеем
и какъв е смисълът на всичко това.
Събираме жадно капките любов,
сърцето ни е жадно за тях.
Слагаме им златен обков,
донасят ни те веселие и смях.
Без тях неможем да живеем,
без тях веднага ще умрем.
Събирайте ги братя мои
и не правете като мен.