Според мен SantiAgo има право. Правилата са си правила, но в книгите освен описване на правилата се споменава, че може да бъдат нарушавани, стига да има мотивирано онование за това. Постигането на хармония е достатъчно основание. Никъде не е казано, че обектите трябва да се разполагат по важните точки в кадъра с математическа точност. Допускат се отклонения в разположение на обектите с цел кадъра да се балансира или хармонизира, както Ви харесва.
Моето мнение-централния обект е разположен в долния десен край на кадъра, достатъчно ярък и привлича вниманието. Застъпва се с кулата в заднния план, която е в дефокус и осъществява плавен преход от предния плън към задния. Кадъра излъчва топлина и настроение и тук идва едно несъществено противоречие: Погледа от предния план в задния план се движи по бавния/трудния/ диагонал, кето практически води до нарушаване на хармонията в известен смисъл.Поздрави!

(22) SantiAgo: Приятелю, снимам от 1960г. , а до въпросите касаещи връзката между фотографията и естетиката се докоснах в 1963г. Тогава в часовете по основи на естетиката се научих да разграничавам терминните “естетика” и „естетическа мисъл”. Естетическата мисъл се смята, че се е родила заедно с философията в 6 век.пр.н.е. , а естетиката се оформя като самостоятелна философска дисциплина през 18 век. Общоприето е, че естетиката не може да се развива, без да се опира на теориите в различните видове и жанрове на изкуството.
И така да си дойдем на думата. Явно не сте разбрали от деликатния ми коментар и редакцията, че в повечето случаи предпочитам да кадрирам моделите си съобразно правилата на „златно сечение”, като изчиствам на макс подробностите при портретите в цял ръст. Обидно е да внушавате, че това води до чалга, пошлост или краткотрайна реклама за коша. Убеден съм, че и след 1000 г., златното сечение ще е архитип на красотата и хармонията (може да го срещнете в литературата още като божествена пропорция, златна пропорция, златен коефициент, числото Ф и т.н.). Горд съм, че едни от най-старите намерени артефакти, в които е открита тази божествена пропорция, са предметите от Варненския некропол, датиращи от 7000 години. Тези находки, част от които е Варненското съкровище – най-старото обработено злато в света, свидетелстват за забележителните познания на траките по астрономия и геометрия. Числото Ф е представено в златни, костни и каменни артефакти от тракийската култура по земите на Варна! Числото на златното сечение е било известно в Тракия далеч преди древногръцкият скулптор и архитект Фидий, на когото то е кръстено хилядолетия по-късно, защото го е използвал при построяването на Партенона.Това правило е използвано и по времето на Ренесанса. Чрез него са внесли неповторима хармония в картините си много велики художници. Няма да ги споменавам, защото знам, че имате щастието да се наслаждавате на произведенията им в ежедневието си. Малцина от тези гении успешно са си позволявали да пренебрегват златното сечение. Днес някои зрители гледат с усмивка моделите на Рубенс, но от това цените на произведенията му не падат, а хвърчат до небесата.
Още в древността е установено, че всяка картина има 4-ри точки, които приковават трайно вниманието на зрителя и са ги нарекли зрителни центрове. Установили са още, че нормалният преглед на картините става инстинктивно по определен начин. Погледът „влизал” в картината от горния ляв ъгъл, плъзгал се по диагонала до долния десен ъгъл, после към долния ляв ъгъл и се насочвал към горния десен ъгъл. През цялото това време 4-те зрителни центрове са на вниманието но разглеждащия. Те са разположени на разстояние 3/8 и 5/8 от краищата на платното. Това откритие майсторите от средновековието нарекли "златно сечение" на картината. За да акцентират върху най-важния елемент от картината, те кадрирали така, че той да попадне в един от зрителните центрове. Тук не става въпрос за прищявка, чалга, реклама, пошлост и т.н., а за нормално кадриране. Художественият вкус е сложна психическа способност, която се акумулера през времето и опита на много автори, потребители и ценители на изкуството.

(21) piliev: Представи си че сега сме 80 години по-късно. Изменили са се представите за женска красота, хората са изменени дори физически, естетиката е друга. Така, както днес се усмихваме на красивото през 1910-та например. Кое е по-важно, хармонията на общата фото-визия или акцента върху един модел? Който снима моделите с естетиката днес, трябва да работи за модно списание, защото те отиват в кошчето за боклук на следващия ден, не се запомнят с нищо. Всъщност не трябва да живеем мислено нито днес, дори не утре, трябва да търсим хармония в това което създаваме в ума си, креатурата е над всичко, дори над физическите и технически умения на ръцете. Защото единствено има смисъл!
Това е философия, не е чалга, нито реклама, нито пошлост. Не е наслаждение от красотата днес, а удоволствието да видим същата тази женска красота съчетана в една вечна хармония...
Надявам се успях да го кажа разбираемо.