Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца,покрай много луни.

Но ръка във ръка и сърце във сърце.
Някой пише съдбата ми с тънко стриктно перце.
Някой с ножица нежно реже мойте крила.
Ти не се ли страхуваш,като казваш "Ела!
Имам златни пантофки и вълшебен мехлем-
нека първо отдъхнем,нека малко поспрем.
Три червени калинки пак ще кацнат на теб
и ще тръгнат по теб,и ще хвръкнат от теб."

Може би е така - те ще хвръкнат,нали?
Но все пак,дявол знае защо,ме боли.
И зад здравите щори на всички стъкла
гледат хладни слънца и луни с очила.

Но все пак да вървим!Има смисъл все пак
да вървим все така след червения знак!
Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца,покрай много луни,
за да можем да кажем в най-последния ден-
аз бях винаги с теб
и ти винаги с мен.

Недялко Йорданов