Сряда вечер. Както всяка сряда (когато съм втора смяна на учлище) часовете свършват в 5.40, а аз съм на централна сбирка в червения кръст от 7.30. Почти два часа време, през което се чудя какво да правя и късе да се дяна (може би ще попитате защо не се прибера вкъщи - ами няма смисъл само да пътувам напред-назад, зашото времето, макар и доста, не е достатъчно за тази цел). Та тръгвам аз да се разхождам из морската градина с идеята да си седна на някоя пейка и да почета нещо за утре, защото четвъртъшната ни програма по принцип е доста натоварена, а пък особено утре имаме две контролни, едно "писмено изпитване", домашно - разработка по философия и все такива "хубави" нещица... вървя, вървя, вървя, терсейки си хубава пейка (а по възможност и малко по-скътаничка, че да не ме видят много хора, че чета учебника по философия или пък "Бай Ганьо"), но пуста работа - навсякъде по човек или двама излезли въпреки лошото време... И продължавам аз да си вървя надолу и надолу и виждам морето - бурно, побеляло от пяна и нестихващо. Продължавам напред. Вече не отивам към пейките, а към морето. Искам да отида при него, да усетя мириса на морската вода, които се долавя, само когато е много бурно... и отивам. Виждам и други хора по плажа (въпреки студа). Иска ми се да уловя мига, иска ми се да щракна тайничко бушуващите вълни. Апарате ми е в ръката (или по-скоро в ръкава), но се поотдалечавам малко от хората (все пак искам да избегна странните им погледи, а и не ми се струва особено безопасно сам човек да се разхожда с фотоапарат, затова гледам винаги да съм по-далечко от непознатите елементи). И ето вече сън достатъчно далеч, вече мога да си снимам. Иска ми се да снимам всичките вълни - всяка е уникална и си има собствена красота (макар и може би само аз да я откривам :)) Направих няколко снимки на вълните (сметнах ги за добри, макар и моето свойство винаги да изпускам мига). И ето - морето е изхвърлило водорасли и мидички, подредени доста интересно - преминаваме малко и на макро снимки. Продължавам да вървя по плажа и виждам колко интересно езерце се е получило на едно място, точно на което миналото лято се събирахме с компания на биричка... преди ни беше любимо място за събиране, а сега е едно симпатично кафяво езерце, което е толкова мътно, че много хубаво отразява пейзажа над себе си (само да не бе6е постоянно течащата струйка, която прави вълни по иначе огледалната му повърхност)... ето ги и чайките, събрани в единия край на езерцето (колко мнооого обичам да снимам чайки...) щраквам няколко пъти и продължавам нататък (все пак не е особено безопасно сам човек да се разходжа с цифров фотоапарат по плажа, пък и не искам да привличам внимание) ето и някой и друг графит тук-там... Мисля, че за сега снимките са достатъчни, защото вече започва да се стъмва и се отправям към по-централни места на морската градина, пък и ме чакат четива... :))