Черквата "Св. Богородица" в с. Долна Каменица е важен свидетел на общото балканско минало и мястото на българите в него. Тя е един от значителните паметници на българската средновековна архитектура.
Село Долна Каменица е разположено на около 13 км южно от град Княжевец в българските Западни покрайнини - днес анексирани от Сърбия. През селото преминава река Тимок. Черквата "Света Богородица" се намира в средата му на една издигната над река Тимок поляна.

Възникнал вероятно като част от феодалното имение на български болярин от ХIII - ХIV в., който е и неин ктитор, по-късно храмът започва да играе ролята единствено на селска черква. Сега е само паметник на културата.
"Св. Богородица" се състои от наос и притвор. Тя е малка по размери - широка е 6,20 м и дълга 7,50 м, има две кули над притвора с височина 9 м. Кулите са с квадратно сечение и са увенчани с характерни четирискатни пирамидообразни покриви. Островърхият им вид съответства на модела на черквата изобразен на ктиторските портрети. Кулите й напомнят за тези на черквите от западните райони на Балканите и Европа.
Притворът й е двуетажен, като на втория етаж са разположени два параклиса, посветени на Св. Петка и Св. Никола.
Наосът е от типа "вписан кръст" с купол и тристенна абсида. Куполът е рухнал през 1923 г., но после е бил реконструиран.
Черквата е градена отломен камък и тук-там парчета тухли. Последните са употребени и за изграждането на арките, конхата на абсидата и пандантивите. За направата на сводовете и купола е използван бигор, който се добива в района. Два пояса дървени греди притягат зидовете на сградата. Тухлите образуват също дъги и зъбчат корниз, които придават живописен характер на строежа, използвани са и характерните червени керамични панички, което причислява този паметник към познатия живописен стил в архитектурата на Втората българска държава, типичен за тогавашните Търново, Несебър и редица други български градове. Глинени панички има запазени и по стените на абсидата и на западната фасада, но съществуват данни, че такива е имало и над прозорците на купола.
Храмът е имал външен паянтово-гредов екзонартекс, който се забелязва в модела на черквата в ктиторската композиция. Чрез този външен притвор се е осъществявал достъпът до втория етаж, където се е влизало през врата, разположена между двата параклиса там, където сега се намира голям прозорец. На втория етаж на притвора има и малък прозорец, гледащ към наоса, който също е разположен между двата параклиса. Понастоящем изкачването на втория етаж става единствено посредством тясна и стръмна дървена стълба, разположена в южния ъгъл на първия етаж, като този вход се е използвал предимно за служебни нужди - от клисаря или звънаря.

Черквата е известна с ктиторските портрети, които са 11 на брой. Тя е била богато украсена със стенописи в наосната си част и двата етажа на притвора, но част от стенописите не са запазени. Стилово те напомнят на тези от югозападна България в храма "Свети Безсребърници" ("Св. Врачи") в Костур. Надписите на част от образите на светците и тези на деспотите са на български език, а други на гръцки с много грешки, което потвърждава, че родният език на автора не е гръцкият, а българският.
Вторият етаж на притвора е богато изписан, като стенописите продължават и по вътрешните стени на кулите. Северният параклис е посветен на Св. Никола, като там са зографисани сцени от живота му. Южният параклис е отреден за Св. Петка Българска, която също е особено почитана в столицата Търново и в цялата страна. Стените на южната кула изобразяват сцени от житието на светицата, а на западната стена са разположени портретите на ктиторското семейство. От двете страни на входа към наоса е имало изображения на архангели, а на изображението на Архангел Михаил се забелязват фрагменти от военното му облекло. Реставрацията на черквата и стенописите са извършени от Института за защита на паметниците на културата на Югославия през 1958 г.

Черквата "Св. Богородица" в Долна Каменица със своеобразната си архитектура и стенописна украса е един от значимите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство, който се вписва сред постиженията на тогавашното православно творчество и показва балканските интерпретации на Комниновото изкуство, допълнено с детайли, познати ни още от черквите в Кападокия, съчетани с местните особености на района взаимодействуващ с центлалноевропейските образци.