(134) V_Power: Не се нерви, млади човече!!! ;)
Чалгата всъщност никак не е проблем, относим към музиката само, макар точно чрез музиката да се проявява най-ярко, защото все пак музиката е най-масовото изкуство.
Чалгата е мироглед относно нещата, които ни забавляват и начина, по който ние се отнасяме към света чрез собственото си забавление. За съжаление палитрата от определения е твърде широка и е въпрос на лична гледна точка, естетически вкус и морал къде ще се тегли границата между:

сладникаво и пошло;
разпуснато и вулгарно;
секси и перверзия;
просто и елементарно.

Но пък чалга-поведение у хората може да се открие в много и различни прояви на вкуса към забавление, като никак не е задължително етикета „чалгаджия“ да се отнася към цялостната личност.

Чалгата, така погледнато, е проблем на вкуса на обществото, който така лесно се манипулира към низките естетически и морални стойности. На този фон един добър професионалист (а това е задължително за успеха във всяко едно поприще!) като споменавания Азис, залага на низкото у вкуса на хората, и колкото повече принизява вкуса на масата хора, бидейки нейн идол!, толкова повече печели – не само обичта и признателността на публиката си, но и парите им. Кинти, кинти!... По системата: „Колкото повече, толкова повече!“ И няма край, щото няма алтернатива! Всичко (подобно на алтернатива) ни е мърляво, всичко ни е полупрофесионално пипнато, всичко е непривлекателно направено (и като по правило нискобюджетно, щото възвращаемост никаква), така че на този фон единственото, което би те подмамило дори само с това, че мислене не се изисква – печели! Защото морални и естетически норми и граници не съществуват!