-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Липсва информация
За контакти
- Липсва информация
Оборудване
Фотоапарати:
- Няма добавени
Обективи:
- Няма добавени
Потребителя няма добавени албуми.
Потребителя няма добавени снимки.
Потребителя няма добавени любими снимки.
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Все още няма добавени коментари към снимки на този потребител. |
Последователи:
0 души следват Toro_70
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Опитах се да проведа добронамерена дискусия, с примери и аргументи, с добър тон, понеже едва ли е приятно някакъв анонимник да ти цапа страницата с тролене, ако и да е основателно. Нямам повече работа тук, желая успех на всички!
Ако Petrov71 пожелае да си изтрия коментарите, ще го направя, само нека ми каже как.
Приятна вечер!
От мненията дотук - признавам написани с културен тон - разбирам, че фотографът Petrov71 е уважавано име като фотограф. Име трудно се гради, а лесно се затрива. Вероятно фотографът е допуснал неволна грешка. Не бих искал, ако е така, да му пострада целият авторитет, който вероятно дълго и последователно е градил. Нека просто бъде по-внимателен занапред. Ще отбележа само, че не е опровергал мненията на хората, открито хвалещи го за текста под снимката, считайки, че е негов. Желая му успех и много верни фенове във фотографията!
Не знам снимката негова ли е, но текстът със сигурност не е, а от непочтенността в интернет страдаме всички ние.
Нека авторът си представи някой да ползва негова снимка, представяйки я на света като своя. Дали би намирал това за правилно.
Поздрави на всички коментиращи, няма как да знаете, че сте подведени. Копирам тук отново и коментара му, за да е напълно ясно за кое иде реч.
"Някъде из затънтените на картата селца, се крият много кладенчета на българщината, от които можем да черпим жива вода и капки народност. Ние сме забравили за тях. Старите хора не ни се натрапват, кротко очакват края си, със зачервени от плач очи, постоянно ослушвайки се дали входната им врата все пак няма да скръцне. Да се появим ние и с малко провизии с лъскави опаковки да платим индулгенции за гузната ни съвест. Те гледат разсеяно онова, което им струпваме по масите, лъскавите етикети са им чужди и ненужни. Очите им трескаво се разхождат по нас - какви сме станали, радват ни се, но някак скрито, за да не бъдат похулени, че са се вдетинили."