(9) boyko: Това със сигурност е коментар. Със сигурност е доста дълъг коментар и с още по-голяма сигурност е абсолютно празен коментар.

Коментаторе, ако искаш да кажеш нещо смислено - ами кажи го де! В първия момент, след като прочетох коментара ти си казах - ето един който ме критикува. Това е хубаво и може би ще науча нещо ново...
После направих грешката да разгледам профила ти. Не снимките ти, тях няма да коментирам - на едни ще им харесат, на други няма... въпрос на вкус. Разгледах коментарите ти под чужди снимки, а и под твоите собствени...

(9) boyko: ще изкоментирам само твоето изказване за тази снимка на Станишев.
"Аз подминавам този портрет на тази опропастена политическа персона с неприязън и откровено отвращение..." - интересно изказване от човек, който е на 100% досущ като човека от снимката.
boyko не те знам с каква професия си, но е крайно време да е смениш и да станеш политик.
Политиците, в частност Станишко за който си говорим, много говорят и също както теб нищо не казват. Ама абсолютно нищо. Точно като твоя коментар - много думи, много изречения и в крайна сметка никакъв смисъл...

Както казах по-горе - разгледах доста от коментарите ти (то са си направо есета, ама нейсе) - заучени фрази, някои по-сложни и засукани думички, словесна еквилибристика, а накрая? Празно от съдържание и смисъл изказване.

Стани политик boyko! ...или критик - все тая :)

И boyko - нищо лично! Просто коментар :)
...стани политик!

Вкаменената сватба при село Зимзелен. Това "произведение" на природата, представлява скални образувания, сред които човешкото въображение отличава хора, коне, птици, стълбове, обелиски, изваяни от вулканични туфи, моделирани от външните земни сили - слънце, вода, ветрове, в продължение на милиони години. Присъствието на метални окиси - железни и манганови, им придава богато цветово разнообразие в розово, жълто, червеникаво, керемидено. Народната фантазия е оприличила тази прекрасна природна композиция като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която доброто побеждава злото. Млад хубав момък се влюбил в девойка от съседното село и залинял от любовна мъка. Бащата разбрал сина си и откупил хубавицата с пълен тас жълтици. Вдигнала се голяма сватба. Задумкали тъпани, писнали зурли. Взели момата от съседното село и тръгнали за Зимзелен. Отпред, качена на муле, нагиздена вървяла булката със закрито лице. До нея вървял свекърът, а най-отзад щастливият жених. След като минали малката рекичка, която се намира пред с. Зимзелен, духнал вятър и открил лицето на булката. Свекърът го зърнал, занемял от красотата му и нечисти мисли щукнали в главата му. Разбрал това, вятърът се разбеснял, разфучал и вкаменил булката заедно с мулето. След нея вкаменил свекъра и цялата сватба. Останал само момъкът, вцепенен от мъка и ужас. Заплакал той, навел глава и помолил вятъра и него да вкамени. Вятърът изпълнил молбата му, а от сълзите, които клетият момък изплакал се образувало малко езерце.

Параклис Св. Неделя
/местността Иноглово край село Славейно/

Местността е свързана с далечното минало и особено с изпълнените с героизъм и трагедия години на ХІV в. Името на местността според някои има турски произход – от ”Ени-ага”, което означава нов господар. По предание жителите на с. Славейно помнят, че цялата покрайнина била подарена на върбинския юрук Мустафа от султана като благодарност за неговите големи военни заслуги към държавата.
Средищното положение на Иноглово го правят през Средновековието район, в който от рано закипял обществен живот. От разказите и преданията, от имената на местностите и от многото веществени паметници става ясно, че в Иноглово е имало голямо селище. По-скоро то се е състояло от четири отделни центрове, свързани с обединителни звена с обществено значение. Такива обединителни звена били “Манастирът”, няколко черкви и параклиси.
Старото селище в Иноглово е съществувало до 1373 г., когато става жертва на жестоко турско нашествие. Начело на турския отряд стоял Енихан Баба. Завоевателите срещнали упоритата съпротива на местните българи. Народното предание говори, че една от най-големите битки станала местността между Каракулас и Чил тепе. Краят на Иноглово ще трябва да се търси след тази битка.
Топонимията свързва местности, като Чил тепе и Енихан Баба с исторически личности от ХІV в. Названието на Чил тепе се свързва с името на местния войвода Момчил (Чило- Чил), а Това на Енихан Баба произлиза от името на предводителя на турския отряд, намерил смъртта си в това сражение.
Местността Кудата се свързва с името на последния жител на селото след неговото опожаряване – Кудьо.
След битката при него намира подслон един ранен боец, останал известен като Куцото. Двамата се заселват в местност над с. Славейно, наречена по-късно Куцоското.