Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Завършена е между 14 май 1801 и 4 май 1802 г. Създава впечатление за двуетажност, въпреки че е само с един етаж. Преддверието е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезна розета. Има балкон, предназначен за жените.
Елемент в джамията

Минарето завършва със стилизиран връх на пика, която вероятно е знакът на войсковата част, към която спада Осман Пазвантоглу или (според друга версия) изобразява обърнато сърце като израз на несподелена любов. Поставянето на пика подчертава независимостта на Пазвантоглу от султана, чийто знак е полумесецът. Според някои Пазвантоглу е посветил джамията на баща си, посечен във Видин по заповед на султана; според други той я е посветил на своята любима българка.