* Крепостта Kougi е построена през 1793 г. на едноименния планински връх между селищата Сули и Самонида, около параклиса Св. Параскева. На 12 декември 1803 г. приключва последната война между сулиотите и османския феодал Али паша Янински с подписване на споразумение. По силата на подписания договор оцелелите сулиоти се изселват от укрупените си селища и остават целия район в османски ръце. Междувременно свещеникът Самуел и неколцина сулиоти отказват да се доверят на договора за капитулация и се отеглят в укреплението Kougi, където продължават съпротивата. За да не попаднат в ръцете на османците се самовзривяват в параклиса на крепостта.

Възстановения параклис Св. Параскева


Паметник на монаха Самуел



Крепостта Kougi - изглед от юг

* Tetrachori е планинска област обединяваща четирите основни сулиотски селища Сули, Аварикос, Киафа и Самунива, където през 1803 г. до последно продължава борбата на сулиотите срещу местния османски наместник и владетел Али паша Янински. След неговата победа над сулиотите построява крепостта Киафа с цел да предотврати повторното заселване на Tetrachori от сулиотите.


Сулиотите са православна християнска общност от албански произход, известни със своята военна мощ и съпротивата им на Али паша, както и с техния принос в гръцката война за независимост. По време на 500-годишното владичество на Османската империя, сулиотите си извоюват автономен статут като създават т.нар. Сулиотска Конфедерацията с център селището Сули. Конфедерацията е създадена през 16-ти век в отдалечените планински райони на Епир и планините на Теспротия, в близост до градовете Парамития и Парга. В своя апогей през втората половина на 18-ти век, конфедерацията наброява до 12 000 жители разпръснати в около 60 села. Али паша провежда три големи военни офанзиви срещу сулиотите, като последната започва през 1800 г. и след тригодишна обсада на укрепения планински район в Теспротия и множество сражения, завършва през декември 1803 г. с примирие. След последната битка на 07 декември 1803 г. се стига до споразумение на 12 декември 1803 г., по силата на което в две колони сулиотите се оттеглят към Парга и Превеза, изоставяйки укрепения си планински лагер с целия район в османски ръце. Първата група сулиоти успешно достига до Парга, обаче втората има трагична участ. Същата била преследвана и застигната на 16 декември 1803 г. в района на възвишението Залонго от потеря албански турци под предводителството на Вели паша, син на Али паша, след което последвала т. нар. „Трагедия от Залонго“.
Оцелелите сулиоти се заселват на остров Корфу. През 1820 г. се споразумяват с Али паша да се завърнат в Сули и да ваюват заедно с него срещу централната власт в Цариград, която е вече в ръцете на султан Махмуд II. Те слагат началото на гръцкото национално освободително движение срещу Османската империя. В знак на признателност сулиотската носия (т.нар. фустанела) е утвърдена за национална гръцка носия.