* Залонго (известен още с името Залого/Залонко) е възвишение в Епир, северно от Превеза, над село Камарина. Намира се в непосредствена близост до античния град Касиопе.
По време на т.нар. сулиотска война, Залонго става последно убежище на част от оттеглящите се в две колони сулиоти, съгласно договора им с Али паша Янински от 12 декември 1803 г. След последната битка на 07 декември 1803 г. се стига до споразумение, по силата на което в две колони сулиотите ще се оттеглят към Парга и Превеза, изоставяйки укрепения си планински лагер с целия район в османски ръце. Първата групи сулиоти успешно достига до Парга, обаче втората била преследвана и застигната на 16 декември 1803 г. от потеря албански турци под предводителството на Вели паша, син на Али паша. Сулиотите се барикадирали в манастира „Св. Димитър” в подножието на възвишението и с цената на 25 убите удържали обсадата на 16 и 17 декември, след което 147 от тях се предали. Група от около 60 жени с техните деца и 13 мъже обаче, избягала на близката скала, която до днес се нарича "венец". Според исторически сведения жените, държейки децата си в ръце, тънцували хоро и когато водещите танца достигали ръба на скалата се хвърляли в безднатата за да се спясат от безчестие и робство. По-късно местното население намира и спасява четири деца, оцелели поради падане върху труповете на скочилите преди тях. Историята на масово самоубийство в Zalongo скоро след това става известна в цяла Европа.
В периода 1951-1960 г. скулптора Йоргос Зонголопулос издига на мястото на трагедията един от най-значимите паметници в Гърция, пред който всяка година се отдава всенарадната почит.

* Джамията Фатих паша е построена през 1455 г. от Фатих паша, първият османски завоевател и управител на Арта. Джамията е построена с материали на антични и византийски сгради от района на Амбракия. Самият паша през 1459 г. се оттегля от военните и политически постове и става имам в джамията в продължение на 40 г., до смъртта си през 1499 г. Към джамията пашата построява сграден комплекс включващ имарет, училище, хан и баня. През 1821 г. и 1897 г. джамията става бойно поле по време на гръцките войни за независимост. В имарета към джамията през май 1897 г. е подписано първото примирие на Епир. С кралски указ джамията е обявена за исторически обект през 1938 г.