Най-голямата джамия на Балканския п-в е джамията Султан Селим в Одрин, а след това Томбул джамия в Шумен.Синята Джамия в Истанбул се издига внушително точно срещу църквата Света София. Мисълта за съревнование между двата храма не е лишена от логика, защото архитектът Мехмед искал да построи по-голям купол от този на християнския храм, но не успял. За сметка на това, направил джамията шедьовър от съвършенства - с идеални пропорции на куполите, полукуполите и минаретата.
Строителството на Синята джамия започва през 1609 г. и завършва през 1616 г. по време на управлението на султан Ахмед I. Според местните истории владетелят наредил на прочутия архитект Мехмед Ага да сътвори една от най-величествените джамии, строени някога. На практика е точно така.Сградата на Синята Джамия се отличава ярко сред останли сгради със строгите си шест минарета, красивите си куполи и прелестни градини. Продължението на историята разказва как султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче го разбрал погрешно чувайки „алтъ“, което означава „шест“. Така били построени 6 минарета, вместо общоприетите 4. Единствено джамията в Мека тогава притежавала 6 минарета. Но при вида на завършения храм, султанът не посмял да накаже архитекта. Това не се харесало на поклониците в Мека, в резултат на което Ахмет І осигурил средства било издигнато още едно минаре като компенсация, а през следващите години и още две.Синята Джамия дължи името си на повече от 20-те хиляди декоративни сини плочки от Изник, които са поставени по вътрешните й стени. Диаметърът на громното кубе е цели 33 м. То заедно с по-малките кубета и полусводовете са издигнати върху четири масивни стълба, всяко от които е с дебелина 4, 5 м. Цели 260 прозореца с цветни стъкла допълват съвършенството на Синята Джамия. Стъклописът е от 17 век, но по-късно е реставриран. Амвонът и нефът са направени изцяло от мрамор.