"Сънувам нежното движение на падащи листа сред тревата. Но изведнъж тези лица започват да тичат подире ми в мрака. Те пукат и пращят като стъпките на преследвачи. Обръщам се и изведнъж от листата се образуват нашите лица- моето и твоето. И всяко лице имаше своята история. Моето- моята, твоето- твоята, но не и нашата история. Тогава продължавам пътя си, а лицата от листа се разпадат на земята. Сега като гледам дърветата и листата все ми се струва, че от тях ме гледат човешки очи..."