В лявата страна на кадъра е една от забележителностите на Враца – Кулата на Месчиите, а в непосредстевна близост до нея е сградата на Община Враца. Кулата на Месчииите е с форма на правилна каменна призма с височина 13 м., която датира от 16 в. По-късно тя придобива значение на часовникова кула за града. Днес върху нея е поставен гербът на гр.Враца, който е създаден през 1967 година като авторска творба на художника Любен Орозов – спечелила наградата на обявения национален конкурс. Графичното изображение на герба включва стилизирания образ на прохода Вратцата, а очертанията на герба са старобългарски (варяшки) щит, завършващ в горната си част със зидова корона. Девизът на гр.Враца е “Град като Балкана – древен и млад”.

Проходът “Вратцата” е символът на гр.Враца. Двете “крила” на високите скали се издигат величествено, като врата през планинската верига към този град. Пътят през този проход в планината се разклонява, като в дясно води до пещерата “Леденика”, а нагоре към с.Згориград. Скалите в ждрелото са от алпийски тип и са с най-висока трудност за алпийско катерене.
Следите от човешка дейност по тези места датират от древността, преди повече от 4000 години. През това ждрело преминава река Лева. По тези места е съществувала процъфтяваща древна цивилизация, с която се свързват находките от “Могиланската могила” във Враца, сред които е златен венец, принадлежал на тракийска принцеса. Експозицията на Регионалният исторически музей във Враца включва Рогозенското тракийско сребърно съкровище. То е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които - позлатени. Римляните построили в този проход крепост, а по-късно върху нейните руини славяните изградили селище, което нарекли “Вратица” – твърдина.
В непосредствена близост до тези скали се намира хотелския комплекс “Чайка” и включеното в него езеро с водни колела.